CLICK HERE FOR THOUSANDS OF FREE BLOGGER TEMPLATES »

Жени от различни етноси празнуват заедно в Пловдив

Жени от различни етноси празнуват заедно в Пловдив

Жени от различни етноси празнуват заедно в Пловдив
03.01.2009

Жени от различни етноси празнуват заедно в Пловдив

На баклава след Нова година се събраха в дома на пловдивчанката Маргарита Маринава съседки от турски, арменски и български произход. Жените, които живеят в суперцентъра на града в подножието на Старинния Пловдив не крият, че по няколко пъти в годината празнуват Коледа.

Гюлхан прави баклава на Байрям, Маргарита приготвя сладкиша за Коледа и стига чак до Нова година. Семейство Карамян ще майсторят баклава тепърва, защото арменската Коледа е на 6 -ти януари.

Вече 50 години Маргарита кани съседки в първите дни на януари.

Гюлхан Алиева: - Мери, да ти е честита новата година. Успех на децата, на внучките.

Маргарита Маринова: - И на вас пожелавам здраве, успех на децата, успех в бизнеса, да ми носиш от Турция такова брашно за козунака, разкошно е!

Марияна казва, че дори праща българско брашно за децата си във Франция, за да си правят и там баници и баклави, тамошното не ставало. И другите гостенки пращат рецепти на децата и внуците си пръснати на три континента по света. На мини партито липсаваше само съседката еврейка, която е при децата си в Рим.

Гюлхан Алиева: - Много добре се разбираме. Няма значение, че тя е християнка, а аз мюсюлманка. Това изобщо няма никакво значение.

Мари Карамян: - Например ние на българската Коледа пак празнувае като Коледа, после нашта е на 6 ти , пак.

Добре че са комшиите, за да изядем всичко на трапезата, шегува се домакинята. След 4 дни отново ще бъдат заедно на баклава

Автор: Сашка Пушкова

Българска национална телевизия

Етническият мир в България през 2008-а – безспорен факт, с който само политиците се заиграват

Етническият мир в България през 2008-а – безспорен факт, с който само политиците се заиграват


Според някои анализатори не действията на политиците, а взаимната търпимост и толерантност на хората са основната причина в страната ни да няма етнически проблеми.

Снимка: dnevnik.bg

Етническият мир и евентуални заплахи за неговата стабилност е една от най-обсъжданите теми напоследък в българското обществено пространство. Конкретен повод за това бе смъртта на Ахмед Емин, началник на кабинета на лидера на ДПС Ахмед Доган. Въпреки че прокуратурата излезе със заключение, че става въпрос за самоубийство, в обществото продължи да витае съмнението, че това е истинската причина за трагичната смърт на Ахмед Емин. Градусът на емоциите нарасна още повече след като в медиите бе пусната информацията за негово предсмъртно писмо, което обаче е следствена тайна и разследващите органи не дадоха гласност за какво точно става дума. Заговори се и че всъщност става въпрос за удар срещу лидера Ахмед Доган и ДПС. Съществува ли в действителност заплаха за българския етнически мир и кой има интерес от подобно нещо? “Интерес имат онези партии, които продължават да паразитират върху страха на мнозинството от малцинството”, твърди анализаторът Антоний Гълъбов. Според него българският национален интерес е далеч отвъд подобен тип политическо оцеляване.

“Така че за съжаление – посочва той – трябва да кажем, че България не напредна през последните няколко години нито по отношение на интеграционните процеси на ромите, нито по отношение на пълноценната изява и творческите възможности на турската общност. В това отношение се намираме на равнище, което изглежда, че позволява подобно политическо заиграване.”

Съществува ли напрежение между българи и турци в регионите със смесено население?

“Доколкото съществува подобно напрежение, то винаги е свързано с властта – казва Антоний Гълъбов. – Собствените ми изследвания показват, че във всички останали отношения няма напрежение между етнокултурните общности в България. Там, където хората са убедени, че ДПС неправомерно разполага с власт, там обикновено отношението към ДПС е негативно, но това няма нищо общо с българските турци. Ако искаме да преодолеем този проблем, трябва най-после да разберем, че отношенията между българските граждани от различна етническа, религиозна, езикова или културна принадлежност нямат и не мога да имат нищо общо с отношението към една или друга политическа партия. ДПС е мандатоносител на това правителство. Тази политическа партия трябва да носи отговорност за дейността на правителството и за собствената си дейност и това отново казвам, няма абсолютно нищо общо с отношението към българските турци или към мюсюлманите в България.”

Колежката ни Билгян Мехмед от редакция “Предавания на турски език” на Радио България също споделя, че не е забелязала напрежение между българи и турци в родния й град Кърджали.

“Проблемите са общи, на битова основа – обяснява тя. – Българи, турци и цигани много добре се разбират. Хората имат едни и същи проблеми, вълнуват ги едни и неща, но не съм забелязала между тях да съществува някакво напрежение. Моите съседи, например, са българи и винаги на Великден ни носят яйца, козунаци, а ние пък по време на Байрам им носим баклава и мекици. Празнуваме заедно, задружни сме и когато нещо трябва да се направи.”

Неведнъж през годините политици от различни формации се опитваха да трупат активи именно на базата на т.нар. български етнически модел, благодарение на който страната ни се превърна в гарант за стабилност на Балканите. ДПС също изтъква заслугите си за етническия мир. Според някои анализатори обаче взаимната търпимост и толерантност на хората са основната причина в страната ни да няма етнически проблеми.

“В началото на демократичните процеси ДПС беше естествена част от антикомунистическата формация, която се опитваше да промени системата – обяснява Антоний Гълъбов. – След приемането на Конституцията на Република България постепенно предметът на съществуване на едно самостоятелно политическо движение, което се бори за правата и свободите на турците и мюсюлманите в България, беше изчерпан, тъй като Конституцията гарантира всички тези права.”

Румяна Цветкова

Българско национално радио

ООН организира трета конференция „Диалог на религиите”

12. 11. 2008

king_AbdullaООН организира трета конференция „Диалог на религиите”

Екип на "Ориент.Бг"

Днес се открива третата поредна конференция „Диалог на религиите” в седалището на ООН в Ню Йорк. Тя е организирана по инициатива на саудитския крал Абдула бен Абделазиз, под чиято егида тази година се проведоха на същата тема предходните два форума в Мека и Мадрид. Очаква се да присъстват 10 държавни и 7 правителствени ръководители. Според предварителната информация, ще бъде учреден комитет, който да следи за изпълнението на препоръките и решенията, гласувани в заседателната зала. Неговото седалище ще бъде в Женева или Виена. Предвижда се още създаването и на друг комитет под егидата на ООН, чиято основна функция ще бъде да връчва награда за принос към световния диалог за мир. Освен това високопоставените гости ще приемат „Нюйоркска декларация”, която ще потвърди принципите, утвърдени от конференцията в Мадрид. Дипломатически източници от ООН посочват, че на практика ще бъдат легитимирани идеите на саудитския крал за „култура на диалога между религиите и цивилизациите в световен мащаб”.

Експертите твърдят, че настоящият форум няма да бъде второ копие на конференцията в Мадрид. Той представлява качествено нов външнополитически акт на саудитската дипломация. Сърцевината на заложената от крал Абдула бен Абделазиз идея е да се постави акцент върху жизнеността на ислямската религия и категоричното й разграничаване от всякакви асоциации с насилието и тероризма. Очаква се в неговата реч да бъдат засегнати именно подобни акценти. Освен това „пазителят на двете светини”, каквато е официалната титла на саудитския монарх, желае да покаже на света, че ислямският свят инициира диалога между религиите и културите, а представителите на другите религии ще имат честта единствено се присъединят към него.

Все пак голямата интрига на започващата инициатива е дали в залата на двудневното мероприятие или в кулоарите ще бъдат осъществени контакти между арабските участници и представителите на Израел – президента Шимон Перес и външния министър Ципи Ливни. Очаква се последните двама да се присъединят към конференцията. В тази връзка пресаташето на саудитското външно министерство детайлно поясни, че крал Абдула няма намерение да организира специални срещи с представителите на еврейската държава. Той просто щял „да седи в една зала заедно с тях”. От своя страна генералният секратар на ООН Бан Ки-мун изразява своето задоволство, че подобни действия се случват за пръв път. Според него събирането на саудитския и израелския държавен глава в една зала е „важно, позитивно и окуражаващо.” Така се създавал „нов подходящ климат за диалог между религиите”. На журналистически въпрос дали двамата лидери ще бъдат поставени един до друг на официалната вечеря, дадена от Мун, последният отговаря дипломатично, че все пак няма намерение да разкрива детайли от протокола.

Ливанският президент Мишел Сюлейман също ще присъства на срещата. Той обяви предварително, че ще предложи на другите участници Бейрут да стане седалище на световен център на диалог между религиите и цивилизациите. В същото време генералният секретар на ливанското радикално движение „Хизбула” шейх Хасан Насрала призова ислямските участници и най-вече Саудитска Арабия, Сирия и Иран „да попречат на убийците-расисти (представителите на Израел – бел.авт.) да присъстват на конференцията”. Освен това прави впечатление, че Главният мюфтия на Саудитска Арабия и редица влиятелни религиозни дейци от страната са отказали да придружат крал Абдула. Те са заявили пред медиите, че възприемат инициативата като част от държавните връзки „от общ характер”. Това означава, че клирът на тази водеща в ислямския свят държава открито определя въпросната инициатива като действие на саудитския външнополитически механизъм, която няма пряко отношение към религията.

Не е ясно дали и на какво равнище ще вземе участие във важното мероприятие българската държава. Прави впечатление, че представителите на висшите ешелони на българската външна политика не отдават голямо значение на подобен тип дипломация. Очевидно за тях религията не представлява структурна подсистема на международните отношения. Още повече, че България може да представи с успех нашия уникален „български етнически модел”, който е умалена националена парадигма на диалога между религиите. Последните „разсъждения” по тази проблематика в медийното пространство показват единствено, че за съжаление от него се търсят евтини дивиденти във вътрешнополитически план, а не се правят усилия за създаването на положителен имидж на страната ни в световен мащаб.

Република България е една от малкото страни-членки в Европейския съюз (заедно със Словакия и трите прибалтийски републики), която няма свое дипломатическо представителство в Саудитска Арабия. Въпреки посещението на министър Ивайло Калфин в Риад през април миналата година и взетото, малко по-късно, официално решение в това отношение, все още правителството не е направило нищо конкретно по този въпрос.

Ислямът е религия на толерантността

Автор М. Фетхуллах Гюлен
07.10.2008

ImageВ речника се посочва, че думата ислям произлиза от корена слм, който означава мир, спокойствие и сигурност, а смисълът на глаголната му форма е покорявам се.

Ислямът е религия на мира, сигурността и спокойствието. Тези принципи заемат толкова важно място в живота на мюсюлманина, че когато той започва да отслужва молитвата, прекъсва връзката си с този свят, всеотдайно и в покорство се обръща към своя Създател и застава пред него в смирение. Накрая вярващият приключва молитвата си, изричайки: „Мир вам!”, т.е. бъдете в сигурност, в мир и в спокойствие на стоящите от дясната и от лявата му страна, сякаш отново се завръща на земята. Така той отново се връща сред хората с пожелание за мир, сигурност, спокойствие и благоденствие.

Отправянето на поздрав към хората с пожелание те да живеят в спокойствие и сигурност е сред най-добрите постъпки. Веднъж попитали Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Коя е най-благата постъпка?”, а той отговорил: „Да нахраниш другите и да поздравяваш хората, независимо дали ги познаваш или не.”[1]

Обвиненията за джихад и тероризъм

Колко е тъжно, че ислямът, който е основан върху тези идеи и принципи, днес се отъждествява с тероризма от страна на някои кръгове. Това е изключително голяма историческа грешка, защото, както вече споменахме, отъждествяването на една система, основана върху сигурността и доверието с тероризма, е израз на непознаване духа на исляма и неумение да се улови истинският му смисъл. Ислямът трябва да се търси не в действията и постъпките на някои жалки маргинални кръгове, които го представят в абсолютно погрешна светлина, а в автентичните му корени, в неговата история и в примерите на истинските вярващи, които го олицетворяват. Истината е, че в исляма няма грубост, жестокост и фанатизъм. Във всяко отношение тази религия е религия на толерантността, милосърдието и опрощението. Редица святи и блажени личности като достопочтения Джеляледдин Руми Мевляна, Юнус Емре, Ахмед Йесеви, Бедиуззаман Саид Нурси, които са въплътили в себе си любовта и толерантността в най-съвършена степен, показали тези страни на исляма, през целия си живот са проявявали толерантно отношение към другите и са се превърнали в еталон за истинска любов и толерантност.

Темата за „джихада” в исляма се базира на условия като самоотбрана или отстраняване на пречките по пътя на прославяне Словото на Аллах. Може да се дадат редица примери от историята ни във връзка с това. Например нашият народ е водил епични сражения както при Чанаккале, така и на други фронтове. Вместо това, т.е. вместо да се води джихад, за да се защити целостта на държавата, нима е трябвало да кажем „Колко хубаво сторихте, че дойдохте, защото идвате да ни направите по-цивилизовани! Тогава сте добре дошли!” Това ли е трябвало да кажем? Има неизбежни моменти, в които войната, която е резултат от човешка дейност, е неизбежна. Но кораничните знамения, свързани с джихада, които са били низпослани във връзка с конкретни условия, погрешно се обобщават от някои хора и вместо да се разглеждат като второстепенни въпроси, се извеждат на преден план като съществени теми. Подобни хора, които не са успели да вникнат в истинския дух и същността на исляма и не са изградили адекватна преценка за основните положения в религията, стават причина за погрешното разбиране, че ислямът насажда в сърцата чувство на ненавист и омраза. А всъщност сърцето на истински вярващия е изпълнено с любов и обич към всичко сътворено. Колко прекрасно е изразил това поетът в следните стихове:

Мухаммед се роди от Любовта,
има ли смисъл без него тя!

В същността на битието стои любовта

Гордостта на човечеството Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е олицетворение на любовта. Впрочем едно от имената му е Хабибуллах (Любимеца на Аллах). На арабски думата хабиб означава любящ, а думата махбубобичан, възлюбен, което в горното словосъчетание означава човек, който обича Аллах и е обичан от Него. Духовните мъдреци на тасаввуфа като имам Раббани, Мевляна Халид, шах Велиюллах Дехлеви са изтъкнали, че висшето стъпало в духовното израстване е любовта.

Аллах, да е славно името Му, е сътворил Вселената, защото я обича, а ислямът сякаш е изтъкал дантелата на тази любов. По думите на един велик мислител, любовта стои в основата на битието и е първопричината за съществуването му. Разбира се, въпреки всичко това е невъзможно да отречем, че в исляма съществуват и принципи за внушаване на респект. Само че някои показват тези второстепенни по важност положения, които остават в сянката на основните теми, като въпроси от първостепенна значимост и допускат сериозна грешка. Веднъж мой познат, който разсъждаваше по този начин и изпитваше подобни чувства, ми рече: „Вие се срещате с всички без никакво ограничение, което понижава напрежението сред нас. Ала да ненавиждаш в името на Аллах е един от принципите на исляма. Следователно някои хора трябва да са ненавиждани в името на Аллах.” Всъщност това мислене се дължи на погрешното тълкуване на принципа „Да ненавиждаш в името на Аллах”. Защото според исляма всичко сътворено се обича съгласно принципа „Да обичаш в името на Аллах”. „Да ненавиждаш в името на Аллах” не важи за хората, а за чувствата, мислите и качествата на човека. Следователно обект на ненавист не е човекът сам по себе си, а неморалното поведение, неверието и съдружаването на Аллах с други божества. Всевишния е сътворил хората като „почтени” (Коран, 17: 70) и всеки може да се облагодетелства от тази почтеност. Веднъж край Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, минало траурно шествие, а починалият бил юдей, но въпреки това Пророка се изправил на крака от уважение към човека и когато му напомнили, че мъртвецът е юдей, той отвърнал: „Но е човек.”[2] Така Божият избраник изтъкнал колко високо ислямът цени човека.

Да, уважението на Пратеника на Аллах към хората било на такова равнище. Следователно причините, поради които някои мюсюлмани и мюсюлмански организации участват в терористични действия в различни места по света, без да разбират правилно религията, не трябва да се търсят в исляма, а в самите тях, в грешните им тълкувания и в други фактори и предпоставки. Защото ислямът не подкрепя тероризма и е невъзможно човек, който добре познава религията, да стане терорист.

В тази последователност, ако изключим някои периоди от време и определени личности, бихме могли да кажем, че турците са тълкували исляма, и по-точно положенията, които допускат тълкувания, в напълно положителна светлина. Ако ние успеем да разпространим по целия свят разбиранията за исляма на хората на любовта като Ниязи Мъсри, Юнус Емре и Мевляна, и да предадем посланията им за обич, любов и толерантност на жадните за тези ценности души, хора от всички краища на земята ще се втурнат към нашите обятия, олицетворяващи любовта, мира и толерантността.

Ислямската толерантност

Толерантността на исляма е толкова безкрайна, че вестителят на религията, нашият Пророк, мир нему, е забранил изричането на думи, които биха наранили сърцата на хората. Например Ебу Джехил умрял, без да приеме исляма, въпреки мъчителните и тежки усилия, положени от страна на Гордостта на човечеството. Впрочем значението на името Ебу Джехил е „Баща на невежеството”. И този груб и невеж мъж прекарал целия си живот като враг на нашия Пророк, мир нему, и поведението му се запечатало трайно в подсъзнанието на мюсюлманите. Но въпреки това веднъж, известно време след завземането на Мека, в общността на великите сподвижници, Аллах да е доволен от тях, сред които и синът на Ебу Джехил Икриме, Аллах да е доволен от него, който приел исляма, били изречени думи против Ебу Джехил. Тогава Пратеника на Аллах, мир нему, който въплъщавал в себе си любовта и толерантността, рекъл: „Не наранявайте сърцата на хората, порицавайки бащите им и говорейки ненужни неща за тях.”[3]

Друго изказване на Пророка, свързано с темата, гласи: „Ругаенето на родителите е от големите грехове.” Сподвижниците попитали: „Пратенико на Аллах, нима човек може да ругае родителите си?” А Пророка отвърнал: „Да, ако някой човек наругае бащата на друг и той отвърне със същите ругатни, така също, ако някой наругае майката на другиго и той отвърне на ругатнята с ругатня, вие ставате причина родителите ви да бъдат наругани и следователно ги ругаете.”[4]

След като Пророкът на милосърдието, мир нему, бил толкова чувствителен на тази тема и уважавал човека, днес хората, които все още демонстрират грубо поведение, опирайки се на религията, със сигурност не са разбрали пророка на тази религия. Защото нито в исляма, нито в украсения с любов и толерантност свят на вестителя на тази религия, Гордостта на човечеството, мир нему, има място за омраза и ненавист.

Четейки Корана, разбираме, че основно място в него заемат прошката и толерантността. В знамение, в което се изброяват добрите качества на благочестивите хора, се казва: „...които раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, - Аллах обича благодетелните...” (Коран, 3: 134).[5] Може да поясним темата така: изпадате в ситуация, която ви изкарва от равновесие и силно ви разгневява. Да речем, че са ви наругали и нагрубили. Ако сте способни, дръжте се така, както казва Юнус Емре в едно свое стихотворение: „Бъди безмълвен към ругаещия, не вдигай ръка срещу удрящия и не изпитвай омраза”. В ситуация, в която нервите са опънати докрай, Свещеният Коран описва как трябва да се държат хората с висок морал. В онази част на знамението, свързана с темата ни, сякаш се казва: „Те са толкова благодетелни личности, че дори и в най-яростни моменти преглъщат гнева си като трън и затварят очите си пред грешките на хората.” Думите, споменати в Корана, също са дълбоко смислени. Защото на арабски кезим означава преглъщам, а казим значи човек, който преглъща гнева си.

В друго коранично знамение, в което също се изброяват положителните качества на вярващите, Всевишния Аллах повелява: „И които не свидетелстват с измама, и ако минат край празнословие, отминават достойно...” (Коран, 25: 72).

Изследвайки живота на Пратеника на Аллах, мир нему, виждаме, че той е приложил на практика всички повели на Корана. Например когато при Пророка дошъл сподвижник и рекъл: „Аз извърших прелюбодейство, приложи спрямо мен наказанието и ме пречисти”, той отвърнал: „Върви и се покай за греха си, няма грях, който Аллах да не опрости.”[6] В друг случай пак един от сподвижниците дошъл при Пратеника на Аллах, мир нему, и се жалвал, че някой е откраднал стоката му. Но тъкмо когато щели да накажат крадеца, ищецът оттеглил жалбата си с думите: „Аз се отказвам от иска си и прощавам на този човек.” Тогава нашият Пророк рекъл: „Защо не му прости още в началото, а донесе проблема в съда.”

Когато всички тези положения бъдат подробно проучени от автентични извори, ще се види, че е чужд на исляма стилът на онези, които днес се отнасят с омраза и ненавист към останалите, чувстват враждебност към всички – мюсюлмани, християни и евреи, освен мислещите като тях и очернят всички хора, наричайки ги неверници. Защото, както вече стана дума, ислямът е религия на толерантността и любовта, а мюсюлманинът е далеч от всякакъв вид терор самоотвержен представител на обичта и любовта, който е заличил омразата и ненавистта в сърцето си.


[1] Ebu Davud, Edeb, 142.
[2] Nesai, Cenaiz, 46.
[3] Müstedrek, 3/241; Kenzü’l-Ummal, 13/540, 541.
[4] Müslim, İman, 145; Tirmizi, Birr, 4.
[5] Цитатите от Корана в книгата са взети от второто издание на превода на Свещения Коран на проф. Цветан Теофанов.
[6] Müslim, Hudud, 22.

Ветово - между мултикултурния си състав и каолина

Малко са общините в страната, които могат да се похвалят с 6 вида малцинствени групи, живеещи в мир и разбирателство, богати залежи на бялото злато - каолина, както и че половината й населени места са съставени от градове. Oбщина Ветово се намира в Североизточна България и граничи с общините Русе, Цар Калоян, Иваново, Кубрат, Разград. Общата площ й е 352 515 дка. В границите на общината попадат природен парк “Бели Лом” и природен резерват “Русенски Лом”.

За името на Ветово се носят няколко легенди. Първата е свързана с местен големец, носещ това име. Смята се още, че името може да е произлязло от това, че местността е много ветровита. На територията на общината има 7 населени места - 3 града и 4 села. Градовете са: Ветово, Глоджево и Сеново, а селата: Смирненски, Бъзън, Кривня и Писанец. Наскоро обаче е проведен референдум за отделяне на Бъзън от границите на общината, като голяма част от жителите на селото са заявили своя глас за присъединяването си към Русе. Въпреки това общината се гордее, че е единствената с 3 града в своите рамки в цялата страна. През есента на 2007 г. избраният на частичните местни избори '2005 за кмет кандидат от ДПС Рейхан Хабил бе преизбран още на първи тур с убедително мнозинство.

Общината е известна с уникалния си етнически състав, букет от различни култури, обединени в обща географска територия в Североизточна България. Хората тук се гордеят с толерантното съжителство на толкова различни по етнически състав групи. Във Ветово живеят няколко вида роми, татари, българи, турци, помаци. Има роми, изповядващи исляма, и т.нар. "бургуджии" - роми, които изповядват християнската религия и основно са железаро-ковачи.

Татарите са дошли на две вълни в община Ветово. Първия път след Кримската война в средата на 19 в. и втория път по време на Втората световна война. Със заповед на Сталин тогава за едно денонощие са изселени принудително 1 милион татари. Виждайки красивата местност и водоемите, те се присъединяват към местното население. В града функционира сдружение “Мултиетнос”, което е насочено към развитие и утвърждаване на духовните ценности, образованието, науката, културата на етносите на територията на общината.

Във Ветово има две джамии и една църква. Като на една от джамиите във входа е записано, че е построена през 1667 г. От 1994 г. на територията на гр. Ветово функционира и първата евангелска (протестантска) църква. Тя е част от Национален алианс “Обединени Божии църкви” и наброява около 500 члена и симпатизанти. Към нея функционира и неделно училище с около 140 деца на възраст между 4 и 14 г. Заради ниския образователен ценз на част от някои етнически групи са предвидени програми, които да увеличат образователното ниво и да намалят процента на ранните женитби. За тази цел са изготвени проекти по ФАР за укрепване на социалния диалог с гражданското общество. От общината са доволни от проекта и смятат, че има напредък, въпреки трудностите с целевата аудитория. Преди е нямало нито един от ромите бургуджии, който да продължи обучението си след прогимназията, а сега вече имат по няколко представители в средните училища в града, обясняват от общината. За този резултат са спомогнали и местните лидери на етническите групи, които са откликнали на зова за активен диалог за доброто бъдеще на всички в населеното място.

Миналата година 16 роми са получили сертификати за практикуване на здравни медиатори от селски райони, в рамките на пилотен проект "Подобряване на достъпа до здравни грижи на ромски жени и деца в селски райони". Той има за цел да подобри достъпа и качеството на здравните услуги, както и здравното образование на ромите в пет области в България, една от които е област Русе. Здравните медиатори помагат на неграмотните и незапознати със здравната система роми да получат по-лесен достъп до здравни услуги.

Ветово лежи върху богати залежи от каолин и кварцов пясък. Водеща роля за развитието на икономиката в общината играе фирма “Каолин” АД, където са заети повече от хиляда души. Той е най-големият производител на индустриални минерали в Югоизточна Европа. Голям дял в икономиката на общината заема и общинската фирма за дърводобив и залесяване “Вятовска гора”.

Изпълненият проект по програма САПАРД е дал възможност да се асфалтират голяма част от населените места в района. От гарата до центъра е разположена живописна алея от широколистни дървета, която придава естетически вид на града и е прекрасно място за отдих и разходка. По инициатива на кмета сега е подета кампания за възстановяване на къщата музей на Таню войвода, която е преустановила дейност заради реституционните проблеми. Бюрото по труда в общината се е отличило с постижения и е избрано за номер едно в страната, гордеят се от общината.

Предстои панаирът на Ветово

Традиционно, през първия уикенд на септември, ще се проведе панаирът на община Ветово. Общинският съвет отпусна средства за организирането и провеждането и на литературния конкурс. За 5, 6 и 7 септември са предвидени тазгодишните тържества. Програмата включва концерти на фолк и поп-фолк изпълнители, борби, футболни срещи и неделно следобедно хоро на площада. Панаирът се осъществява от 1974 г. насам, когато Ветово е бил обявен за град.

Всеки вторник в града е пазарен ден. Тогава в пенсионерския клуб се събират възрастните жени от певческа група “Росна китка”, за да си поприказват и изпеят многобройните си автентични песни. Групата е ходила на различни състезания и надпявания, като е печелила редица награди. Повече от 25 г. всеки неин член не изневерява на традицията всеки вторник да се съберат заедно в клуба, да поговорят за житейските си проблеми, па накрая да запеят в един глас духовно лековитите народни песни. Бейнур Сюлейман, Русе

"Zaman",September 2008, Monday

Саудитска Арабия организира междурелигиозна конференция

Саудитска Арабия организира от сряда тридневна международна конференция за стимулиране на диалога между религиите, която ще бъде открита от краля Абдула Втори.

Конференцията се организира от Световна ислямска лига, която е със седалище в Мека, по предложение на краля отпреди 3 години за междурелигиозни връзки, каза саудитския зам. министър на културата и информацията Салех ал Намла.

Очаква се във форума да вземат участие около 200 представители на основните религии - мюсюлмани, християни, юдеи и будисти. Във форума ще участват генералният секретар на организацията Световен еврейски конгрес Михаел Шнайдер и кардинал Жан Луи Торан, който отговаря във Ватикана за диалога с исляма.

"Целта на тази междурелигиозна конференция е да се опознаем и да търсим начини за сътрудничество", каза генералният секретар на Световна ислямска лига Абдул Мошин ал Турки. "Ние няма да третираме религиозни въпроси, а общи въпроси като етика, семейство, околна среда", уточни той и подчерта, че няма да бъде засегнат никакъв политически въпрос.

АФП,15.07.08

Проект за етническа толерантност свърза Хасково и Джебел

Дора Анева

Младежи от различни етноси в общините Хасково и Джебел ще участват в съвместни работни срещи по стартиралия проект "Работилница за толерантност". Той е на местното сдружение "Център Отворен свят" и се изпълнява съвместно с гимназията в Джебел.

В продължение на шест месеца участниците в проекта ще търсят и представят примери за разбирателство между различните етноси в региона. Ще се проучват и моделите на толерантно съжителство на конкретно място. Целта е противопоставяне на дискриминацията и стимулиране на етническата толерантност в региона.

Ученици от Хасково и Джебел ще се включат и в празниците на междукултурния диалог "Светът е за всички", които също са залегнали в проекта, финасиран по програма "Младежта в действие".

изт.,02.07.08

Ако сме толерантни, ще ги признаем

Аз също съм толерантна към всички независимо от тяхната вяра, пол или цвят на кожата.


Катерина Евро
актриса

Открих преди 2 г. брат и сестра в Албания

Любомир Старидолски

- Като една от най-известните българки с албански корен какво мислиш за независимостта на Косово?
- Да ти кажа честно, след като албанците в Косово са мнозинство и в тях е узряла идеята за независимост, значи заслужават своя държава. Одобрявам техния свободен избор как да живеят.
Тук, дали съм албанка или българка, няма такова значение.
- А България трябва ли да признае независимо Косово, рискувайки да се скара със сърбите?
- Никога не съм била добре в тънките сметки. Това оставям да го решават политиците, аз няма да им подсказвам.
- Чу ли се с албанските си роднини?
- Моите роднини не са в Косово, а в град Корча. Преди две години ходих за първи път след промените. Бях стъпвала там като много малка. Страшно спокойно е сега. Има много мюсюлмани, ама като ги гледам, се понасят с християните и си живеят добре. Заедно съжителстват джамии и църкви. Като имате предвид, че са били сринати всички от Енвер Ходжа - сега пак са изградени на старите им места. Всичко е много цветно и готино.
- Какво знаеш за албанските си корени?
- Баща ми е родом от Корча. Дошъл е да учи в София и се залюбил с майка ми, тя е софиянка. В Албания имам много роднини. Преди две години се запознах за първи път с моя брат и сестра от втория брак на баща ми с мюсюлманка. И двамата са суперготини. Имат си много деца и всички ми викат "лельо". Оказа се, че цялата рода са популярни музикални педагози. Аз отидох в местното музикално училище, за да търся братовчедка си, за която бях чувала, че преподава цигулка. Влязох при директора, а той ми вика: "Вие знаете ли, че имате и брат, и сестра тук?" Веднага им звънна на мобилните телефони. Те дойдоха. Беше много мило, цял ден плакахме, смяхме се, ходихме и до гроба на баща ми.
Всяко нещо, което поисках, ми се даваше. Разбраха, че обичам маслини, зехтин и грозде и всеки ден ми се слагаше на масата. Много се грижеха за мен. Аз също съм толерантна към всички независимо от тяхната вяра, пол или цвят на кожата. Затова съм за признаване на Косово.

standartnews*com,ВТОРНИК,19 Февруари 2008

Решенията на Гюлен срещу тероризма

Емин Айдън/Лондон

"Може би сте чували случката с мюсюлманина, който пътувал за Северна Ирландия. По пътя го спрял полицай и го попитал дали е католик или протестант. Мъжът отговорил, че е мюсюлманин. Но полицаят отново го попитал дали е мюсюлманин католик или мюсюлманин протестант." С тази история започна изказването си Джонатан Лейси в конферентната зала на едно от най-престижните английски висши училища - Лондонския колеж по икономика, като с това целеше да покаже, че до неотдавна Северна Ирландия е пречупвала всичко през призмата на дуализма католицизъм-протестантство, разделящ всичко на две. Какво общо можеше да има конференцията на тема "Променящият се ислямски свят - приносът на "Движение Фетхуллах Гюлен", в която участваше и Лейси, с конфликта между протестантството и католицизма в Северна Ирландия?

Докторантът по социология в Тринити колеж в столицата на Южна Ирландия, Дъблин, Джонатан Лейси, изтъкна приноса, който турската общност, наброяваща 300 души в Северна Ирландия, може да има за диалога между католиците и протестантите и за запазването на мира. Лейси е изследвал дейността на неправителствената организация Северноирландско дружество за толерантност, образование и култура (NITECA), създадено в рамките на инициативите на Фетхуллах Гюлен, и отбелязва, че на вечерите ифтар по време на месец Рамазан присъстват както католици и протестанти, които са били противници в миналото, така и представители на различните религиозни и етнически групи, установили се в страната през последните години. Той твърди, че това сплотяване може да се осъществи единствено от хора, които не са страна в предишните конфликти.

След международната конференция на тема "Променящият се ислямски свят - приносът на "Движение Фетхуллах Гюлен", проведена през октомври в Камарата на лордовете и Лондонския колеж по икономика в Лондон, в началото на ноември в Колумбийския университет в Ню Йорк се състоя друга конференция на тема "Ислямът в Турция", на която също бяха дискутирани личността и идеите на Гюлен. На заседанието в Камарата на лордовете участваха около петдесет учени и редица представители на Камарата. Единственият мюсюлманин, член на Камарата на лордовете, лорд Ахмед определи Фетхуллах Гюлен като "ислямски учен с ново и модерно виждане" и изтъкна, че движението, което се формира около него, не може да остане незабелязано. "Това движение играе ролята на мост във вакуума между Изтока и Запада" - подчерта лорд Ахмед. Преподавателят в университета "Дерби" проф. Пол Уелър обърна внимание на факта, че Гюлен открито критикува тероризма от позицията на исляма и подчерта, че той заклеймява убиването на невинни хора в името на религията.

Надявам се да намерим общи ценности,

с които да утвърдим мира между хората

Словото на Фетхуллах Гюлен, който не успя да вземе участие в конференцията поради здравословни причини, беше прочетено от проф. Пол Уелър, член на организационния комитет. В него се казваше: "Както съм изтъквал и преди, поддържам мнението, че подобно движение за мир и култура трябва да се нарича "Движение на доброволците" или "Движение за мир". Винаги съм изпитвал и продължавам да изпитвам сериозно безпокойство от това усилията на хиляди самоотвержени хора да се приписват само на едно лице. Също така не смея да твърдя, че имам голям принос към "Движението на доброволците", относно което мнозина учени по света публикуват статии. Смятам, че представителите на това движение ми отреждат място сред тях в знак на добронамереност. Храня надежда, че благодарение на усилията на хора като вас ще намерим общите ценности, върху които да изградим един по-добър свят, и в бъдеще да утвърдим мира и сътрудничеството сред хората. Независимо как ще бъде назовано, това доброволно движение ще се разпространи и ще ни води към обща идея, която ще сплоти културите и цивилизациите и ще ни отведе до желаната цел." Словото на Гюлен завърши с думите: "Смятам, че диалогът и взаимното уважение са двете най-големи опори при преодоляването на проблемите, произтичащи от различното мислене."

Моделът Гюлен - рецепта за болестта, наречена тероризъм

В конференцията "Променящият се ислямски свят - приносът на "Движение Фетхуллах Гюлен" участваха четиридесет и девет учени от всички краища на света. Заключенията в изнесените доклади посочваха решенията за сблъсъка между цивилизациите, предложени от "Движение Фетхуллах Гюлен", приноса на движението за укрепване на гражданското общество и изграждането на мост към мира. Проф. Пол Уелър, който участваше и като редактор в конференцията, излезе с твърдението, че след самоубийствените атентати от 7 юли, разтърсили Англия, опитите ислямът да се категоризира като "Добър ислям" и "Лош ислям" ще имат обратен ефект и подчерта, че склонността към терористични атаки, появила се сред английските мюсюлмани, може да бъде излекувана единствено чрез концепциите на ислямски учени като Фетхуллах Гюлен, произлизащи от ислямските среди и използващи ислямската терминология. Уелър припомни, че Гюлен не разделя света на две сфери: "Дар ал-ислам" (Дом на исляма) и "Дар ал-харб" (Дом на войната), както правят някои радикални течения. Той изтъкна, че "гражданската позиция" и стабилната мюсюлманска идентичност, които се наблюдават в посланията на Гюлен и в поведението на възпитаниците му, са добродетели, от които мюсюлманите в Англия имат нужда. Уелър сподели, че въпреки че са малко на брой, мюсюлманите от турски произход в Англия ще се превърнат в по-активна група в случай, че Турция стане член на Европейския съюз, и изрази надежда, че в подобна ситуация турското мюсюлманство от Анадола, идеен архитект на което е Гюлен, може да изиграе активна роля при формирането на европейската мюсюлманска идентичност. И Шантикумар Хетиараччи сподели, че предвиденото от проф. Уелър е неизбежно и ще се случи. Според него синтезът, който може да се породи от срещата на турския ислям с южноазиатския ислям, неизбежно ще определи европейската мюсюлманска идентичност. Хетиараччи изтъкна, че Фетхуллах Гюлен е успял да накара мюсюлманите отново да преоткрият себе си и да се събудят от състоянието на затвореност и чувството за вина, наложени им от предишните поколения, и го определи като гениална личност. Хетиараччи твърди, че европейският синтез, който ще се получи от срещата на турския ислям и южноазиатския ислям, няма да се задоволи с това да превърне Европа само в "дом, далеч от родината" за мюсюлманите, а в същото време ще вдъхне и нов дух на Европа. Според него Европейският съюз, който с влизането на Хърватия и Турция ще бъде съставляван от 29 страни и една пета от населението му ще се състои от мюсюлмани турци, изключително се нуждае от ролята на "Движение Гюлен" за изграждане на културни мостове. Ако тази роля бъде успешно изпълнена, европейската идентичност отново ще бъде определена.

Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен

Духовното единство на България в центъра на София

Духовното единство на България намери свое проявление пред Националния дворец на културата в София миналата седмица. За поредна година представителите на трите основни монотеистични религии в страната ни - християнство, ислям и юдаизъм - се събраха за честване на Деня Ашуре, който отбелязва края на Всемирния потоп. На сцената пред НДК духовните водачи заедно с дипломати и артисти пресъздадоха приготвянето на ястието на Ной - Ашуре, като смесиха необходимите продукти в котле - жито, нахут, боб, орехи, сушени плодове и др. След концерта, изнесен по случай общия празник на любовта и братското общение, организаторите от сдружение “Диалог България” (ДБ) и Българската национална лига за защита на човешкото достойнство и сигурност (БНЛЗЧДС), обединени от идеята, че и трите религии водят началото си от един корен, раздодоха Ашуре на многобройната публика. В своето изказване зам.-председателят на ДБ Гюрсел Расим подчерта, че чувството за единство е това, което събира хората, и пожела всички да бъдат заедно. По думите на зам.-председателя на БНЛЗЧДС, известния композитор Кирил Икономов, Ашурето обединява хората и е пример за духовната толерантност в страната.

“Нека това, което вършим, да бъде за пример на целия свят, като от това се учат от нас на мир и толерантност, разбирателство и почитане на единния Бог”, изтъкна Икономов, като се хванаха за ръце със съорганизатора в знак на разбирателство.

По повод общия празник Главният мюфтия на мюсюлманите в България Мустафа Алиш Хаджи подчерта: “За нас е удоволствие и чест да бъдем заедно и да покажем, че се обичаме, защото единственият начин да просъществуваме по-дълго на Земята е обичта.” Главният мюфтия припомни думите на Пророка Мухаммед: “Никой от вас няма да влезе в рая, докато не стане истински вярващ. И няма да бъдете истински вярващи, докато не се заобичате." Според Хаджи самият празник е добър повод да покажем, че се обичаме и можем да живеем заедно, защото България има какво да даде на света. “А когато говорим за кораба на Ной, то корабът, наречен България, носи едно послание към света, разгласяващо начина, по който хората в целия свят трябва да живеят в обич, взаимопомощ и толерантност. Когато сме един до друг, сме по-силни отвсякога", добави Главният мюфтия.

“Този празник е на древния патриарх Ной и е празник на братското общение и на любовта”, изтъкна отец Божидар. Той поднесе и приветственото писмо на Величкия епископ и ректор на Софийската духовна семинария архимандрит Сионий, в което се казва: “Възлюбени в Господа, братя и сестри, събрани около светлата памет на Патриарх Ной. Молитвено Ви благопожелавам духът на мира, радостта от общението и благодатта на Всеподателя Бог да бъде с вас. Паметта на праведните в името Господне е вечна, а молитвите им са подкрепа в пътя към истината. На многоя лета!”

Споделяйки, че вече е ветеран на традиционните чествания по повод Деня Ашуре, председателят на Израилтянския духовен съвет Роберт Джераси изрази важността от по-честата среща на българските духовни лидери. Според него колкото по-често българският народ вижда религиозните водачи заедно, толкова по-голямо послание те изпращат към народа, че е необходимо да живеем заедно в мир и спокойствие.

Водени от идеята - различни, но единни, палитра от музикални изпълнения поднесоха на присъстващите Мая Нешкова, Мустафа Чаушев, Ажда Чаушева, Лика Ешкенази и Сунай Чалъков.

А заключителните думи на водещия Ценко Благоев обобщиха цялата програма: “Който не е подал хляб на гладен, който не е подал ръка на паднал, който не се е усмихнал на някой, който е тъжен, който не се е опитал да помогне на някого, който се опитва да ви обиди, настъпи, да ви удари, той не е от нас!”

Какво се е случило

на този ден?

Всемирният потоп е факт, който се споменава както от всички монотеистични религии, така и от науката като природно явление. А самият Ден Ашуре обозначава края на Всемирния потоп и второто начало на човешкия род с праотеца Нух (Ной), мир нему. Корабът на Нух, мир нему, се спасил от водите на потопа на 10-ия ден от месец Мухаррем (според мюсюлманския календар Хиджра) и в знак на благодарност за спасението е било приготвено специално ястие.

Според преданията ястието Ашуре се е получило, след като пророк Нух, мир нему, призовал всички да изсипят в голям съд наличната храна, с която разполагат. В християнската култура това ястие е известно като "коливо".

Освен Всемирния потоп на този ден е било прието и покаянието на пророк Адем (Адам), мир нему, пророк Муса (Мойсей), мир нему, се е спасил от Фараона, а пророк Авраам, мир нему, се е спасил от огъня и др.

Президентът

и заместникът му

за празника

Честването на Деня Ашуре се организира не за първи път. Преди 2 години президентът Георги Първанов, а миналата година вицепрезидентът Ангел Марин бяха специалните гости на честването на празника. Тогава президентът Първанов бе подчертал, че “България е добър пример по отношение на толерантността, разбирателството, взаимодействието и солидарността, които съществуват между всички нас, но имаме нужда от подобни срещи, контакти и инициативи. Тези традиции непрекъснато трябва да бъдат подхранвани.” Вицепрезидентът Ангел Марин бе изтъкнал, че се “нуждаем от разбиране на знаците и символите на ден като днешния - отбелязването на празника Ашуре. Един от тях е възмездието, следващо всяка грешка, всеки грях. Другият е пречистването. И поне още един символ - вечната жажда и стремеж към по-добро.”

zaman.bg,11-17 Февруари,Година:16,Брой:7

“Къща” - българският символ на междукултурен диалог

Ахмед Аптуллов / София

Българската “Къща” ще приюти Европейската година на междукултурен диалог. Българският символ на междукултурния диалог е проектът "Къща", който е израз на толерантността, диалога и съзнателното съжителството между различните етноси в нашата страна. Това заяви зам.-министърът на културата Явор Милушев при представяне на проекта.

Според министъра на културата Стефан Данаилов “Къщата” е израз на толерантността от дългото и съзнателно съжителство между различните етноси в нашата страна. “Къщата” не е материално изградена от тухли и хоросан, а е едно символично духовно пространство, в което мирно и толерантно от векове живеят българи, турци, гърци, роми, евреи, арменци, а наскоро към тях започнаха да се приобщават англичани и японци”, сподели министърът. “Опрeдлянето на тази тема като приоритетна на ЕС за 2008 година е от изключителна важност за гражданите на съюза. С нея се объръща поглед към духовността, към многообразието от култури на Стария континент”, добави проф. Данаилов.

Планираните дейности са разпределени тематично според разположението на стаите в българската “Къща”. В работния кабинет на “Къщата” ще се провеждат социологически и научни проучвания по темите на проекта, срещи на млади художници, информационно-образователни форуми, арттерапия за деца и др. В музикалната стая ще се подготвят музикалните оформления на предстоящите национални концерти.

В дневната стая, където е и кръглата маса, ще бъдат организирани срещи и дебати, посветени на междукултурния диалог, национални и международни теоретични конференции. В гостната ще бъдат подредени експозиции на хумористи от различни държави, пътуващи изложби на комикси.

В детската стая ще се подготвят опознавателни програми за културното наследство, насочени към децата, и програми, които ще развиват тяхната креативност.

В двора на “Къщата” ще се презентират артпроекти, представления и опознавателни програми.

В съседния двор млади художници и дизайнери ще прекарат няколко дни с майстори от други етноси, за да ги опознаят по-добре.

В библиотеката са проектите, свързани с изследователски и издателски дейности, публикуване на книги, бюлетини и др.

Всяка от 27-те европейски страни е предложила свои посланици - изтъкнати представители на науката, изкуството, музиката и спорта. Те ще са основните посредници в комуникациите с граждани, учени и политици. До този момент са заявили готовност за участие Райна Кабаиванска, Валя Балканска, проф. Богдан Богданов, Меглена Кунева, Стефка Костадинова.

zaman.bg, 4-10 Февруари,Година:16,Брой:6

2008-ма - европейска година на културния диалог

2008-ма е европейската година на междукултурния диалог.

Целта е да се подобри взаимното разбирателство и да се подчертае приноса на различните нации към културното многообразие на стария континет.

Българският проект на европейската година е наречен "Къща". Тя е нашият символ на обединение, традиции и национални ценности.

"Тя не е материална, не е изградена от тухли и хоросан, а е едно символично духовно пространство, където мирно и толерантно от векове живеят българи, турци, роми, евреи, арменци.

Наскоро към тях започнаха да се прибавят англичани и японци", заяви министърът на културата Стефан Данаилов, цитиран от БНТ.

Проектът е с национално значение, защото в него ще участват най-вече организации от неправителствения сектор.

Всяка от стаите в къщата ще работи по свой собствен стил, а в кухнята е царството на изненадите.

Посланици на България за европейската година на културния диалог са Райна Кабаиванска, Валя Балканска, проф. Богдан Богданов и Меглена Кунева.

news*ibox*bg,30.01.2008

(Не)възможният “Алианс на цивилизациите”

Десницата обвини испанския премиер Сапатеро за "цената" на форума,струвал колкото европейската среща на върха-9 млн. евро
Савина Спасова, БНР Специално за в. "Монитор"
Снимка: Интернет

Турският премиер Реджеб Ердоган (вляво), генералният секретар на ООН Бан Ки Муун и домакинът-испанският премиер Сапатеро.

"Каприз на фараон" - така испанската опозиция нарече инициативата на премиера Сапатеро "Алианс на цивилизацииите". Десницата акцентира на "цената" на форума - колкото европейска среща на върха - около 9 милиона евро. И на факта, че почти без внимание са оставили колоси като Съединените щати, Франция и Германия.
Организаторите обаче твърдят, че присъствието е било достатъчно високо. Като се започне от генералния секретар на ООН Бан Ки Муун и върховния представител за инициативата, бившия португалски президент Жоржи Сампайо, и се стигне до Нобелови лауреати като иранката Ширин Ебади, учени и филмови звезди от ранга на Антонио Бандерас.
Напразни, впрочем, останаха опитите ни да ги зърнем някъде из многобройните зали на форума. Общо 350 бяха високите гости на срещата, над 700 - журналистите. Говореше се общо за 3000 души, ангажирани със събитието.
В залите гъмжеше от чуждестранни гости във все още непривични за европееца облекла. Подаваха си ръка не само християни и мюсюлмани, представени бяха и религии с далеч по-малко последователи. Цел на инициативата, анонсирана като уникална по рода си, е да се бори срещу растящото разделение между народи, религии и култури.
Идеята на испанския премиер се ражда
след смъртта на 191 души в мадридските атентати. Посланието на "Алианса на цивилизациите" е, че борбата с тероризма не може да се води само с икономическа изолация и военни операции. Тя започва с работа и жилища за имигрантите, с образование за децата им и с шанс за онези, които не обичаме, само защото не разбираме. Идеята, разбира се, е великолепна. За есе или поема.
Един от първите парадокси беше, че форум за разбирателството между различните култури започна с бой. Част от делегацията на турския премиер се сдърпа с охраната на входа, защото искаше да влезе без акредитации. Турската делегация беше внушителна. От нея дойдоха още изненади. Премиерът Реджеб Ердоган, горещ привърженик на инициативата, изненада и свои, и чужди, като пренебрегна написаното от сътрудниците му слово на английски. Последвалата емоционална реч на родния му език разбраха само сънародниците му и малцина от останалите, които успяха да се преборят за достъп до превода. В края той поиска потвърждаване на европейската перспектива на Турция. Щяло да бъде доказателство, че Алиансът на цивилизациите наистина е възможен. Това
не се изгуби в превода
и даже даде повод на някои критици да говорят за форума като за "Невъзможния алианс".
При другите оратори всичко беше наред и ги разбираха добре, особено когато ставаше дума за пари. Шейха Моза, съпругата на емира на Катар, обяви, че дарява за идеята 100 милиона долара. Те трябва да отидат за откриване на работни места за младежи в арабските страни. Защото, както се изрази Хубавата жена, това са вложения в сигурността и в бъдещето, а в тях си заслужава да се инвестира. Съдбата на красивите жени на форума очевидно беше да дават пари, защото милиони дойдоха и от йорданската кралица Нур.
Ще дадем пари като видим конкретни проекти - така може да се обобщи американското отношение към инициативата. САЩ обявиха, че са заинтересовани, но не бързат да се присъединят. Имаше и информации, че вероятно все пак ще отпуснат някакви средства за образование.
Миналата година Алиансът получи
финансиране от 11 държави
общо около 7 милиона евро, от които 1 милион беше предоставен от Испания. Общо досега са се включили 80 държави. Най-многобройна е Групата на приятелите, където сме и ние.
Имаме мотивация, имаме и конкретен план за действие, каза българският външен министър. Ивайло Калфин обясни , че България се включва в Алианса на цивилизациите, защото има какво да допринесе. И за Балканите, и в по-широк мащаб. Заради опита, който има в междуетническите отношения. Защото през годините е дала възхитителни примери за толерантност. А в съвременния свят конфликтите са не толкова между различните страни, колкото между различни разбирания и религии. Темата за стабилността на Балканите присъстваше и на мадридския форум - особено в срещите на външните министри на България, Македония и Албания. И двамата министри благодариха на България за подкрепата за НАТО и за отличното политическо сътрудничество.
Настана време за независимостта на Косово. В това се опита да убеди журналистите външният министър на Албания. Лулзим Баша каза, че тази независимост вече е неизбежна, скоро ще стане факт и тя ще служи не само на народа на Косово, но и на мира и спокойствието в региона.
Баша добави, че този процес трябва да бъде схващан като шанс, за скъсване завинаги с миналото и поставянето на ново начало на стабилност. Така завинаги ще бъдат погребани травмите от миналото, повтори албанецът позицията на страната си. Този път пропусна да отбележи, че
мечтата на косоварите не е Тирана, а Брюксел
но пак прозвуча достатъчно амбициозно.
33-годишният Лулзим Баша е с отнет депутатски имунитет заради разследване за корупция. Той е първи дипломат от април миналата година , а преди това беше министър на транспорта - обвиненията за корупция се отнасят за този период. Въпреки разследването и отнемането на имунитета Баша отказа да подаде оставка от поста външен министър. Партията му го подкрепи, а опозицията смята, че той не може да представлява страната си.
Най-силните политически страсти около мадридския форум бяха свързани, разбира се, със самата Испания. Защото форумът (може би случайно!) почти съвпадна с началото на кампанията за изборите на 9 март. Преди четири години гласуването беше само няколко дни след атентатите на 11 март и тогава опитите на Народната партия да хвърли вината върху ЕТА й струваше властта. Сега мнозина смятат, че ако социалистите не сбъркат фатално, ще спечелят. И че
с форуми като този правят излишни движения
Все пак Сапатеро обяви план от цели 57 мерки за подобряване на диалога между цивилизациите с увереност, че ще има възможност да развие звездния си външнополитически проект. Че догодина отново ще бъде премиер и ще присъства на следващия форум на Алианса. Домакин тогава ще бъде Турция.

в."Монитор",Вторник, 22 Януари 2008

Толерантността трябва да се изучава като предмет в училищата

Нури Екен/София

По думите на председателя на КЗД Кемал Еюб най-често жалби се подават от етническо естество, като най-трудни са случаите на сексуален тормоз. Според него предразсъдъците са в основата на дискриминацията.

“За да може толерантността да не е само приказка в обращение, а реалност, тя трябва да се изучава като предмет в училищата. Това е един от начините обществото ни да стане по-толерантно като цяло.” Това каза пред в. “Заман” председателят на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) Кемал Еюб. По негова информация двойно повече са се увеличили жалбите в Комисията за защита от дискриминация спрямо 2006 година, като постъпилите жалби в институцията за 2007 година са 654. “Това от своя страна сочи, че обществото все повече се информира за своите права и доверието му в КЗД се увеличава”, заяви Еюб. Според председателя на КЗД, за да се демократизираме, ние сами трябва да работим за това, като се възползваме от правата, които ни предлага демокрацията. По думите на Еюб, най-често жалби се подават от етническо естество, като най-трудни са случаите на сексуален тормоз. Според него предразсъдъците са в основата на дискриминацията. Той посочва, че около 60% от българските граждани се смятат за дискриминирани и това показва, че чувството за дискриминация надделява над реалната дискриминация. “Преди 18 години беше забранена думата дискриминация, тя тепърва навлиза в обращение и се получава диаметрално разминаване по социологически проучвания”, казва Еюб. В по-големите общини като Пловдив, Велико Търново, Монтана и Шумен ще бъдат разкрити консултативни центрове, в които гражданите ще могат да подават жалби и да получават консултации на регионално ниво. Центровете ще започнат да функционират след уреждането на бюджетната им рамка.

Сравнително нова е поверената Ви институция. Какви превенции създава тя относно правата на гражданите?

Комисията е учредена през 2005 година по Закона за защита от дискриминация с указ на президента Георги Първанов. Тя се състои от деветчленен комисионен състав, от който петима се избират от Народното събрание, а останалите четирима се назначават от президента. Учреждението функционира пълноценно от 3 ноември 2005 година с всичките свои устройствени правилници, администрация, административна сграда със заседателни зали, тъй като комисията работи като един квази съд.

На законова база успяхме да утвърдим разкриването на приемно-консултативни центрове в по-големите общини като Пловдив, Велико Търново, Монтана и Шумен, които след уреждането на бюджетната им рамка ще започнат да функционират. Благодарение на клоновата ни мрежа гражданите ще могат да подават жалби и да получават консултации на регионално ниво. В момента разработваме работен софтуер, чрез който гражданите могат да следят онлайн докъде е стигнал етапът на развитие на неговата жалба. Да провери със своя персонален идентификационен код към кой работен състав е разпределен, тъй като комисията работи със свои постоянни работни състави, които са 5 на брой от по 3-ма членове. При извънредни случаи, какъвто е например множествената дискриминация, впоследствие на моя наредба се сформира специален 5-членен състав, който да разгледа случая. Трябва да подчертая, че в закона, чл. 4, ал. 1, са изброени 19 признака за дискриминация, но изречението завършва “и т.н.”, т.е. може да има и нови признаци.

Ние сме бивали сезирани, а и сме се произнасяли по всички признаци на дискриминация, включително и по допълнителни - например по синдикален признак, здравен и др. Единствено по човешки геном не е постъпвала жалба при нас. Ние имаме възможност и правомощия по закон да привлечем външни експерти и вещи лица по конкретни теми, ако при нас няма такива.

Как точно се процедира при конкретен случай на подадена жалба? И доколко КЗД успява да защити правата на гражданите?

След подаването на жалба или оплакване, които изрично трябва да са с имената и адреса на подателя, тъй като ние анонимни не приемаме, се образува производство. В рамките на един месец се събират доказателства и впоследствие двете страни дискутират проблема. Ако се стигне до споразумение, заседанието приключва, ако ли не, комисията се произнася относно проблема. Решенията на комисията могат да се обжалват само и единствено пред Върховния административен съд. Тя наблюдава за изпълнението на разпореденото решение чрез юристи. При неизпълнение се налагат санкции от 200 до 5000 лева. Имаме право да даваме задължително предписания на работодатели, които са длъжни да спазват. Те от своя страна могат да обжалват пред Върховния административен съд. При потвърждение от страна на съда на нашето решение и то продължава да не се изпълнява глобите са от 5000 до 20 000 лева. Ние сме длъжни да водим регистър на влезлите в сила решения, както и можем да отменяме подзаконови нормативни актове на работодатели и държавни институции, ако биваме сезирани или ние установим дискриминационни моменти. Законодателна инициатива нямаме, но можем да направим предложения за законодателни промени. Не можем и да възстановим уволнен на работа, но можем да излезем с предписание да се възстанови старото статукво. Също ние не присъждаме обезщетения за потърпевшата страна. Но след влязло в сила наше решение, т.е. необжалвано или обжалвано пред Върховния административен съд и той е потвърдил нашето решение, съответната страна може да се отнесе до съда, за да търси компенсация. А, от друга страна, недоволните могат да достигнат и до Европейския съд.

Информиран ли е българинът достатъчно за своите права в това отношение?

Не беше информиран, но от ден на ден все повече се информира. Било то от нашите реклами по медиите, било чрез нашите приемни в градовете или впоследствие на нашите обиколки из страната, тъй като това е една деликатна материя. Преди 18 години беше забранена думата дискриминация, тя тепърва навлиза в обращение и се получава диаметрално разминаване по социологически проучвания. Българските граждани, около 60%, се смятат за дискриминирани и това показва, че чувството за дискриминация надделява над реалната дискриминация. И по този начин повечето жалби отпадат поради липса на дискриминация или поради това, че случаят не е за нас.

Какъв е броят на жалбите, постъпващи при Вас с всяка изминала година? И от какво естество са най-често?

Броят на жалбите в сравнение с 2006 г. е двойно повече. 654 са жалбите, постъпили в институцията за 2007 година. Това от своя страна сочи, че обществото все повече се информира за своите права и доверието му в КЗД се увеличава. Не се оплакваме, че ни създават повече работа, а, напротив, целта и работата на комисията в духа на закона е да повлияе върху обществените взаимоотношения така, че да се минимализира дискриминацията и различното третиране, а интеграцията на обществото да мине по един по-естествен път. Правомощията ни по закон са да правим мониторинг на тия взаимоотношения. Като се почне от учебните програми, учебниците и взаимодействието между общество и държава. За да може да повлияем на държавната политика в тази насока, толерантността да не е само приказка в обращение, а реалност. Най-често жалби се подават от етническо естество. Има едно настроение в обществото, което за съжаление не намалява. Това показват социологическите проучвания, които ние поръчваме и сме правили през 2006 и 2007 гoдина - нагласата към роми и други. Едно настроение, основно срещу ромската общност в България, и сигналите са на тази база.

Кои от случаите на нарушения през изминалата година са най-сложни за разглеждане?

Много са обемисти и трудни за разглеждане, а и водещи оплакванията по отношение на дискриминация при упражняване право на труд. Като се почне от обявите за работа, в самите конкурси, условията за упражняване на работа, за диференцирано заплащане при жените - най-често то е по-ниско, уволнение, включително и за сексуален тормоз. Но най-трудни са случаите със сексуален тормоз. Много е специфичен и персонален този проблем, тъй като, ако на потърпевшия не му е дошло до гуша, трудно би подал оплакване. Няма процедура, по която да скрием страната, свидетел може, но не и страната. Трябва да се видят с ответната страна, да се проведе дебат, защото може да има и подвеждане. За съжаление предразсъдъците са в основата на дискриминацията.

КЕМАЛ ЕЮБ

Роден в с. Суходол, общ. Главиница, обл. Силистра. На 52 години, женен, с две деца. Завършил СУ “Св. Климент Охридски”, производствен профил и право във Великотърновския университет. Най-дългият му стаж е в областта на работа с електронно-изчислителни машини, програмист, софтуерист. Бил е директор на новопостроено производствено Българо-американско дружество в Дуловска община. В продължение на три мандата е бил депутат в Народното събрание, като е участвал в различни комисии. От 13 април 2005 г. и понастоящем е председател на Комисията за защита от дискриминация. Владее руски, английски и турски.

"Zaman",14-20 Януари,Година:16,Брой:3

Една неправителствена организация

Емре Айдън, Лондон

Преобразуващото въздействие на "Движение Гюлен" се постига не чрез външно влияние и натиск, а по пътя на образованието и с послание, което се предава от сърце на сърце. Това подчертаха участниците в конференцията “Променящият се ислямски свят - приносът на “Движение Фетхуллах Гюлен” в Лондон. Главното условие за налагане на култура на мир в общества, в които има потенциална възможност за конфликт е, наличието на силно гражданско общество. Това е общоприета истина в глобален мащаб.

Изследователката от "Форум срещу ислямофобията и расизма", с център Лондон, д-р Уанда Краус е изследвала приноса на "Движение Гюлен" точно от тази гледна точка. Краус изтъква, че толерантността, сътрудничеството, взаимното уважение и доверието, формулирани като четирите основни принципи на гражданското общество, са основни принципи и за "Движение Гюлен". Според изследователката пунктовете, в които движението търпи идеологическо пречупване, трябва да бъдат ценен източник за хората, взимащи решения, и за политиците в период, в който терористичните и расистките действия нарастват.

Д-р Краус е изследвала и причините, поради които политическите институции все още не са успели да открият този потенциал на "Движение Гюлен". Има две основни причини, заради които изследователите се дистанцират от поставяне в една плоскост на организациите на ислямска основа и понятието гражданственост. Първата е, че изследванията на Запад са концентрирани предимно върху радикални ислямистки организации, а втората са предразсъдъците към ориентализма, които се възобновяват като хронична болест. Краус твърди, че изваждането на "Движение Гюлен", което всъщност е типично движение на гражданското общество, и другите граждански движения, създадени на ислямска основа, от периметъра на гражданствеността, поради подобни предразсъдъци, ще осигури поле за действие именно на терористичните и расистките течения.

Мухаммед Науаб Осман е изследвал влиянието на "Движение Гюлен" върху разбирането за исляма в Югоизточна Азия и изтъква, че вечерите ифтар през месец Рамазан, организирани от създадения в Сингапур "Турски културен център", обединявали мюсюлмани и немюсюлмани, което с течение на времето повлияло и на другите мюсюлмански групи в страната. Преподавателят във Виенския университет Филип Брукмайер е изследвал влиянието на Турското училище в Пном Пен, Камбоджа. Брукмайер споделя, че животът и образованието на мюсюлманите Чам в тази страна са откъснати от преобладаващото будистко население. По думите му с отварянето на турски училища в страната се вижда, че мюсюлманите могат да реализират социални инвестиции, насочени и към будистите, което е важна трансформация по отношение на мюсюлманите Чам, които по този начин започват да възприемат себе си като част от обществото.

Възможно ли е образованието да превърне терористите в планините в предани граждани? Може ли "Движение Гюлен", което вижда решенията на всички проблеми в образованието, да предложи решение и срещу терориста, чиято ръка е изцапана с кръв и който гледа на кръв? Почти всички участници в Лондонската конференция са на мнение, че ако "Движение Гюлен" не е в състояние да намери решение, нито едно управление или подход не биха могли. "Движение Гюлен" вижда в центъра на всеки социален проблем човека и предлага като решение възпитаването на съвършени личности. Движението има потенциал в краткосрочен план да утвърди диалога, а в дългосрочна перспектива - да изгради култура на мир. Два доклада, изнесени на конференцията в Лондон, бяха особено интересни. Защото се опираха предимно на наблюдения, направени върху реалното влияние на образователните учреждения, създадени от "Движение Гюлен", отколкото на теоретични постановки. Ибрахим Келеш е изследвал реалното приложение на философията на "Движение Гюлен" за изграждане на култура на мир чрез образованието в Образователни центрове "Себат", Киргизстан. Според Келеш, от една страна, тези училища учат децата на глобално мислене благодарение на различните преподаватели, а, от друга страна, ги свикват на демократична култура.

Укрепване на обществения мир в конфликтни райони

Училищата, отворени от "Движение Гюлен", не се задоволяват само с изграждане на култура на мир в райони, където няма действащи конфликти. Мехмед Калйонджу е показал как за кратко време образователната дейност на движението, дори в райони с действащи конфликти, имала положително въздействие за укрепване на обществения мир. Изследването, което Калйонджу е направил в частните образователни центрове в Мардин, Югоизточна Турция, е обобщаващ пример за просветните действия на движението в райони с граждански конфликти от Филипините до Северен Ирак и Босна и Херцеговина. Калйонджу разказва как "Движение Гюлен" започнало образователна дейност в Мардин във време, когато в града били разположени бази на терористичните организации ПКК и “Хизбула”, как движението успяло да сплоти турците, кюрдите, арабите и асирийците в града и намерило решения на общите проблеми там. Калйонджу подчертава, че инфраструктурата и образованието в града пострадали от несигурната обстановка и отбелязва, че след отварянето на Образователен център "Сур" и колежа "Атак" децата на враждуващите помежду си мъже били събрани на едно място.

Друго учреждение, създадено по инициатива на Гюлен, което Калйонджу е изследвал, е "Мардинското читалищно дружество". Дружеството е основано през февруари 2005 г. и за кратко време открива редица клонове. В тях децата се насърчават да продължат да учат след завършване на основното си образование, както и имат възможността да намерят пособия, от които да се подготвят за изпити в колежите. Основното наблюдение на Калйонджу е, че благодарение на тези читалища децата остават далеч от улиците, където лесно може да попаднат в мрежите на ПКК, въпреки че това не е главното им предназначение.

Друго дружество, което работи съвместно с "Мардинското читалищно дружество", е "Мардинско дружество за развитие на селата". То осигурява откриване на читалища на "Мардинското читалищно дружество" в градове, където има необходимост от подобна дейност, и отпуска помощи на бедни хора по селата под формата на храни и облекла. До настоящия момент "Мардинско дружество за развитие на селата" е осъществило връзка със сто и петдесет села. Заедно с учителския персонал на колежа "Атак" представителите на дружеството откриват децата и особено момичетата в ученическа възраст по селата и убеждават родителите им да ги пращат на училище (много малка част от момичетата в този район биват пращани на училище поради културни съображения - б.р.). Ето и думите, споделени пред Калйонджу, от една майка от село Сургуджу, решила да изпрати дъщеря си да учи в резултат на тези инициативи, която сега е ученичка в гимназия в град Балъкесир: "Аз не ходих дори в начално училище и бях омъжена много рано. Оставете рода ни на една страна, думата ми не се слушаше дори в собственото ми семейство. Много се радвам, че дъщеря ми Хатидже учи. Още отсега баща й иска мнението й по различни въпроси и тя влияе на неговите решения. Тя ще стане силна жена и добра майка."

"Zaman"
3 - 9 Декември
Година: 15, Брой: 49

Митрополит Аталлах Ханна: Християнството е послание за обич и мир

(Тежко на оня, който подтикне брата си към грях)

Интервю на Ана-Мария Кръстева

Вчера, 11 ноември 2007 г. в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София светата литургия бе отслужена на български и арабски език. Повод бе гостуването на митрополит Аталлах Ханна, владика на Севастия, официален говорител на Православната църква в Йерусалим и светите земи. Негово високопреосвещенство пристигна в България за конференцията "Междурелигиозният диалог - настояще и бъдеще", организирана от Център за близкоизточни изследвания. Аталлах Ханна е професор по християнско религиозно образование в школата "Марматри" в Йерусалим. Преподава "Християнско религиозно образование" в православното училище в Рамле и е професор в Арабския педагогически факултет в Хайфа. Основава Движението на православната младеж в светите земи. Митрополит Ханна е официален говорител на Православната църква в Йeрусалим и светите земи от 2005 година. Преди това той е служил в храма "Възкресение" в Йерусалим и е отговарял за арабския сектор на Източноправославната патриаршия. Митрополит Аталлах Ханна е активен участник в християнско-мюсюлманския диалог.

- Ваше високопреосвещенство, как ние, християните, да приемаме различния? Този, който изповядва друга религия, а ни е съсед и трябва да живеем в съгласие?
- Любовта, благодушното съчувствие и съпричастност към другия не означава, че трябва да приемаме неговата вяра, религията на другия. Напротив, ние като християни трябва да приемаме другия, да се обръщаме към него с любов, без да се олицетворяваме с него. Има много примери за това в Свещеното писание на Новия завет. Християните от земите на светите места не са загубили вярата си, останали са православни. И не се чувстват непълноценни от това, че съжителстват с мюсюлмани, от това, че си сътрудничат с тях. Да ни пази Бог от това различията помежду ни да водят до сблъсъци помежду ни. Християните и мюсюлманите трябва да си помагат взаимно и за това ние отхвърляме възможността различията ни да ни водят до сблъсък и неприязън. Аз съм православен християнин. Аз служа на Православната църква и едновременно с това отхвърлям религиозния екстремизъм, религиозния сепаратизъм, сектантството.
- В евангелието се казва, ако имате светилник, не го крийте, а го показвайте. Ние като християни сме длъжни да показваме светлината, която носим в себе си, а не да я крием от хората.
- Господ ни е създал всички еднакви, ние сме творение Божие, но защо сме свидетели на войни на религиозна основа? Не се ли използва религията повече като политически фактор?
- Религията не бива да се замесва с политиката. Религията не бива да бъде използвана и за политически цели. Не бива да се използва за постигането на каквито и да е други цели освен религиозни. И аз мога да ви дам много примери в това отношение. Да речем, кръстоносните походи. Кръстоносците идват по светите земи, издигайки призива за защита на християните. Само че те не го правят. Дори избиват много от православните християни. Рицарите окупират светите земи, т.е. те използват религиозни лозунги за постигане на съвсем други цели. Ние в християнството поставяме на първо място любовта, братството, доброто съжителство между хората и онзи, който се опитва да използва християнството различно, то трябва да се постави въпросителен знак пред намеренията му. Бих се опитал да синтезирам всички поучения, които се съдържат в евангелията на нашия Господ Иисус Христос само с една фраза и тя е - безграничната любов. Да обичаш човека, какъвто и да е той, независимо от това, че може да е по-различен от теб по своята религия, по своя език, по своята национална или етническа принадлежност. Затова и нашите религиозни институции по светите места се придържат именно към този принцип. Те служат на всички хора без оглед на тяхната верска, етническа и национална принадлежност. Например ние имаме болница. И когато дойде беден човек и не може да си плати, не го питаме каква е религията му, а просто му помагаме. Имаше един беден човечец, който лекувахме в продължение на месеци. Не знаехме какъв е, докато сам накрая не ни каза, че всъщност е мюсюлманин.
- По време на Първата световна война един човек дошъл в манастира в Йерусалим и поискал къшей хляб. Тогава имало глад в Йерусалим, а странникът, дошъл в манастира, не бил християнин, а мюсюлманин. Магерът, отговарящ за продоволствието, му отвърнал, че хлябът е само за християните. В това време патриархът гледал отстрани и като видял какво става, повикал монаха, този, който отговаря за провизиите, и попитал: Написано ли е на този хляб, че той е само за християни? После дали на мюсюлманина не къшей хляб, а цели три хляба.
- Аз мисля, че християнството е послание за обич и мирно съжителство на всички хора. То по природа отхвърля всяко насилие срещу различния на религиозна основа.
- Като илюстрация на това, което казвате, в съзнанието ми идва притчата за милостивия самарянин. Знаем, че по времето на Господ Иисус Христос между юдеи и самаряни съществува вражда. Но Спасителят показва точно как един самарянин помага на изпадналия в беда юдей на пътя.
- Ето това е един пример, който наистина много добре илюстрира нашия разговор, защото е споменато, записано е в свещеното евангелие и то още веднъж ни убеждава, че християнството не се интересува от религията на другия. Християнинът просто помага на човека, който е до него. Това, че помагаме на другите, това, че живеем с тях, това, че си сътрудничим с тях не означава, че губим своята идентичност. Не означава, че се сливаме с тях.
- Синът Божии казва, че хората сме светлината на света, но защо като че ли днес можем да светим, но трудно излъчваме топлината, която се изисква от нас?
- Просто трябва да се върнем към основите на нашата вяра. Трябва да бъдем истински православни и това се отнася до всички. Както за православните християни в България, така и за православните християни в Палестина, в Русия и по цялата земя. Защото именно това подхранва нашия морал. Христос казва в свещеното евангелие, че тежко на онзи, който става причина за греха на брата си. Не е достатъчно просто да изричаме хубави слова. Тези слова трябва да навлязат в съзнанието ни, да определят поведението ни, начина ни на мислене. Очевидно е, че ние изживяваме като християни криза. Отдалечили сме се от вярата си, затова отново трябва да се върнем към нейните корени и да бъдем пример за светлина и топлина за другите. Заради това призовавам християните в България да преминават през тайнството покаяние, защото е простимо човек да съгреши и да се покае. Непростимо е човек да съгреши и да остане в греховете си. Обръщам се към всички вярващи православни християни тук с призива да посещават църквата, да отслужват молитви в нея, да се причастяват. Така те ще осъзнаят, че са по-различни хора. Хора, които живеят в една нравствена чистота, в една нравствена извисеност. Защото доказано е, че безбожието, безверието отдалечава човека от човешката му природа. Докато православната вяра връща на човека истинската му природа. Без това не можем да бъдем истинска светлина.
- Как виждате бъдещето на между религиозния диалог?
- Диалогът не трябва да е между религиите, а между представителите на религиите. Ние знаем какви са догматичните различия между основните религии. Знаем какво казва християнството, знаем какво проповядват ислямът и юдейството. Ако ние се опитваме помежду си да спорим догматично, ще стигнем до задънена улица. Но ние не искаме да стигаме до задънената улица. Защото аз като християнин вярвам, че християнската вяра е най-права. Мюсюлманинът като мюсюлманин вярва, че мюсюлманската вяра е най-права и т.н. Но като хора, които сме призвани да живеем заедно, трябва да можем да се разбираме помежду си. За да можем да се разбираме, трябва да водим диалог на базата на онова, което е общо помежду ни. А общото, което е помежду ни, е това, което ни обединява. Моралните ни ценности.

в."Новинар",12.11.2007