Религиозната толерантност в Ислямска Испания

Александър Кронмър

Миналото понякога предлага примери за слава и успех, които служат като модели. Друг път, както казва философът Джордж Сантаяна, то предупреждава за предстоящо бедствие за тези, които не се учат от него.

През последните няколко години се бях заровил в една история, която съчетава и двете. Като продуцент на нов документален филм за Пъблик Броудкастинг Сървисис за издигането и залеза на Ислямска Испания бях свидетел на нейния учудващ възход и трагично падение безброй пъти в стаята за монтаж, само за да се прибера у дома и да гледам някои от същите теми по вечерните новини.

Ислямска Испания просъществува по-дълго от Римската империя. Тя бележи един период и място в средновековна Европа, където в продължение на стотици години преобладаваше относителна религиозна толерантност.

В своя апогей тя осветява Мрачните векове с наука, философия, поезия, изкуство и архитектура. Този период е запомнен като златния век за европейските евреи. Пробиви през медицината, въвеждането на числото нула, дори прототипът на китарата - всички са дошли в Европа чрез Ислямска Испания.

Никога преди Ренесанса не е имало толкова много култура, създадена на Запад. Никога не е имало такова ниво на плурализъм и религиозна толерантност като тези по време на апогея на Ислямска Испания - поне не и до относително скорошни времена. Точно както енергията и креативността на Америка се коренят в приемането на различието - така беше и тогава.

Тъй като ислямският пророк Мохамед определя своята мисия като продължение на традицията на Авраам, ислямската теология има специално отношение към евреите и християните. Все пак има някои ограничения за тези общности като например специални данъци, с които са облагани религиозните малцинства. Но в ранното Средновековие официалното толериране на една религия от друга е изключително либерална гледна точка. Това приемане се превърна в основата на същността на Ислямска Испания. Всъщност то бе важна причина ислямът да се установи трайно там за първи път.

Когато първите мюсюлмани прекосяват Гибралтарския проток към Испания, многобройната еврейска общност там живее под гнета на вестготите-католици. Еврейските малцинства се обединяват, за да помогнат на арабите-мюсюлмани като освободители и разделените вестготи падат.

Арабите-мюсюлмани остават в продължение на много години малцинство, но те успяват да управляват своите католически и еврейски съграждани чрез една политика на включване. Дори когато ислямът през вековете се превръща в най-разпространената религия в Испания, този дух се запазва до голяма степен.

Колкото и плуралистична да е, Ислямска Испания не е демокрация. След години на просветено управление поредица от лоши лидери карат единната мюсюлманска държава да се разпокъса на множество малки кралства и феодални владения.

Въпреки че те се съревновават и бият помежду си, духът на плурализма продължава да съществува. Всъщност той процъфтява, тъй като враждуващите крале привличат в дворовете си най-добрите умове на мюсюлманския, християнския и еврейския свят. Това важи както за християнските, така и за мюсюлманските кралства. Християнски и мюсюлмански армии дори се бият рамо до рамо срещу общи врагове и на двете религии.

Тук започват по-мрачните паралели с нашето съвремие. В надпреварата за земя, ресурси и власт някои лидери от двете страни започват да се обръщат към религията, за да привлекат подкрепа за своите каузи. Войните все по-често се превръщат в религиозни по своята същност. В това буре с барут е хвърлена кибритена клечка в лицето на кръстоносците - същото определение, което много араби използват и днес за американската авантюра в Ирак.

Кръстоносните походи задълбочават религиозното разделение в Испания. Малцинствата както в мюсюлманските, така и в християнски кралства са гледани с все по-голямо недоверие. Последват преследвания, прогонвания и нови войни. Нищо не може да спре този процес, дори черната чума.

В крайна сметка християнските кралства побеждават, а мюсюлманските кралства претърпяват поражение. Мюсюлманите и евреите в Испания са принудени или да напуснат страната, или да се покръстят. Това води до възхода на Инквизицията, чиято цел бе да провери лоялността на новопокръстените. Гоненията и мъченията изтощават икономически, културно и морално Испания. Нейната сила е сериозно подкопана. Залезът на плурализма в Испания беше залез на самата Испания.

Това падение поражда директни паралели със събития днес и носи много от същите опасности. Макар малцина американци да го отбелязваха, едно от оправданията на Осама бин Ладен за атентатите от 11 септември беше да отмъсти за "трагедията" на Ислямска Испания.

До сега светът и насоките на политиката след 11 септември изглежда водят в същата опасна посока, на която сме били свидетели и преди. Религиозната нетолерантност, която обхвана и завладя Испания, заплашва сблъскващия се с все повече трудности плурализъм на нашето време.

В нейния апогей историята на Ислямска Испания е модел за междуверско сътрудничество, което вдъхновява онези, които се стремят към по-добри взаимоотношения между трите вери, водещи началото си от Авраам. В най-лошия си период тя е предупреждение какво може да се случи, когато политически и религиозни лидери разделят света. Тя ни напомня за това, което наистина става, когато цивилизациите се сблъскат.


(BG News Room ,28.08.2007/"Крисчън сайънс монитър"/БТА.