Нури Екен/София
По думите на председателя на КЗД Кемал Еюб най-често жалби се подават от етническо естество, като най-трудни са случаите на сексуален тормоз. Според него предразсъдъците са в основата на дискриминацията.
“За да може толерантността да не е само приказка в обращение, а реалност, тя трябва да се изучава като предмет в училищата. Това е един от начините обществото ни да стане по-толерантно като цяло.” Това каза пред в. “Заман” председателят на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) Кемал Еюб. По негова информация двойно повече са се увеличили жалбите в Комисията за защита от дискриминация спрямо 2006 година, като постъпилите жалби в институцията за 2007 година са 654. “Това от своя страна сочи, че обществото все повече се информира за своите права и доверието му в КЗД се увеличава”, заяви Еюб. Според председателя на КЗД, за да се демократизираме, ние сами трябва да работим за това, като се възползваме от правата, които ни предлага демокрацията. По думите на Еюб, най-често жалби се подават от етническо естество, като най-трудни са случаите на сексуален тормоз. Според него предразсъдъците са в основата на дискриминацията. Той посочва, че около 60% от българските граждани се смятат за дискриминирани и това показва, че чувството за дискриминация надделява над реалната дискриминация. “Преди 18 години беше забранена думата дискриминация, тя тепърва навлиза в обращение и се получава диаметрално разминаване по социологически проучвания”, казва Еюб. В по-големите общини като Пловдив, Велико Търново, Монтана и Шумен ще бъдат разкрити консултативни центрове, в които гражданите ще могат да подават жалби и да получават консултации на регионално ниво. Центровете ще започнат да функционират след уреждането на бюджетната им рамка.
Сравнително нова е поверената Ви институция. Какви превенции създава тя относно правата на гражданите?
Комисията е учредена през 2005 година по Закона за защита от дискриминация с указ на президента Георги Първанов. Тя се състои от деветчленен комисионен състав, от който петима се избират от Народното събрание, а останалите четирима се назначават от президента. Учреждението функционира пълноценно от 3 ноември 2005 година с всичките свои устройствени правилници, администрация, административна сграда със заседателни зали, тъй като комисията работи като един квази съд.
На законова база успяхме да утвърдим разкриването на приемно-консултативни центрове в по-големите общини като Пловдив, Велико Търново, Монтана и Шумен, които след уреждането на бюджетната им рамка ще започнат да функционират. Благодарение на клоновата ни мрежа гражданите ще могат да подават жалби и да получават консултации на регионално ниво. В момента разработваме работен софтуер, чрез който гражданите могат да следят онлайн докъде е стигнал етапът на развитие на неговата жалба. Да провери със своя персонален идентификационен код към кой работен състав е разпределен, тъй като комисията работи със свои постоянни работни състави, които са 5 на брой от по 3-ма членове. При извънредни случаи, какъвто е например множествената дискриминация, впоследствие на моя наредба се сформира специален 5-членен състав, който да разгледа случая. Трябва да подчертая, че в закона, чл. 4, ал. 1, са изброени 19 признака за дискриминация, но изречението завършва “и т.н.”, т.е. може да има и нови признаци.
Ние сме бивали сезирани, а и сме се произнасяли по всички признаци на дискриминация, включително и по допълнителни - например по синдикален признак, здравен и др. Единствено по човешки геном не е постъпвала жалба при нас. Ние имаме възможност и правомощия по закон да привлечем външни експерти и вещи лица по конкретни теми, ако при нас няма такива.
Как точно се процедира при конкретен случай на подадена жалба? И доколко КЗД успява да защити правата на гражданите?
След подаването на жалба или оплакване, които изрично трябва да са с имената и адреса на подателя, тъй като ние анонимни не приемаме, се образува производство. В рамките на един месец се събират доказателства и впоследствие двете страни дискутират проблема. Ако се стигне до споразумение, заседанието приключва, ако ли не, комисията се произнася относно проблема. Решенията на комисията могат да се обжалват само и единствено пред Върховния административен съд. Тя наблюдава за изпълнението на разпореденото решение чрез юристи. При неизпълнение се налагат санкции от 200 до 5000 лева. Имаме право да даваме задължително предписания на работодатели, които са длъжни да спазват. Те от своя страна могат да обжалват пред Върховния административен съд. При потвърждение от страна на съда на нашето решение и то продължава да не се изпълнява глобите са от 5000 до 20 000 лева. Ние сме длъжни да водим регистър на влезлите в сила решения, както и можем да отменяме подзаконови нормативни актове на работодатели и държавни институции, ако биваме сезирани или ние установим дискриминационни моменти. Законодателна инициатива нямаме, но можем да направим предложения за законодателни промени. Не можем и да възстановим уволнен на работа, но можем да излезем с предписание да се възстанови старото статукво. Също ние не присъждаме обезщетения за потърпевшата страна. Но след влязло в сила наше решение, т.е. необжалвано или обжалвано пред Върховния административен съд и той е потвърдил нашето решение, съответната страна може да се отнесе до съда, за да търси компенсация. А, от друга страна, недоволните могат да достигнат и до Европейския съд.
Информиран ли е българинът достатъчно за своите права в това отношение?
Не беше информиран, но от ден на ден все повече се информира. Било то от нашите реклами по медиите, било чрез нашите приемни в градовете или впоследствие на нашите обиколки из страната, тъй като това е една деликатна материя. Преди 18 години беше забранена думата дискриминация, тя тепърва навлиза в обращение и се получава диаметрално разминаване по социологически проучвания. Българските граждани, около 60%, се смятат за дискриминирани и това показва, че чувството за дискриминация надделява над реалната дискриминация. И по този начин повечето жалби отпадат поради липса на дискриминация или поради това, че случаят не е за нас.
Какъв е броят на жалбите, постъпващи при Вас с всяка изминала година? И от какво естество са най-често?
Броят на жалбите в сравнение с 2006 г. е двойно повече. 654 са жалбите, постъпили в институцията за 2007 година. Това от своя страна сочи, че обществото все повече се информира за своите права и доверието му в КЗД се увеличава. Не се оплакваме, че ни създават повече работа, а, напротив, целта и работата на комисията в духа на закона е да повлияе върху обществените взаимоотношения така, че да се минимализира дискриминацията и различното третиране, а интеграцията на обществото да мине по един по-естествен път. Правомощията ни по закон са да правим мониторинг на тия взаимоотношения. Като се почне от учебните програми, учебниците и взаимодействието между общество и държава. За да може да повлияем на държавната политика в тази насока, толерантността да не е само приказка в обращение, а реалност. Най-често жалби се подават от етническо естество. Има едно настроение в обществото, което за съжаление не намалява. Това показват социологическите проучвания, които ние поръчваме и сме правили през 2006 и 2007 гoдина - нагласата към роми и други. Едно настроение, основно срещу ромската общност в България, и сигналите са на тази база.
Кои от случаите на нарушения през изминалата година са най-сложни за разглеждане?
Много са обемисти и трудни за разглеждане, а и водещи оплакванията по отношение на дискриминация при упражняване право на труд. Като се почне от обявите за работа, в самите конкурси, условията за упражняване на работа, за диференцирано заплащане при жените - най-често то е по-ниско, уволнение, включително и за сексуален тормоз. Но най-трудни са случаите със сексуален тормоз. Много е специфичен и персонален този проблем, тъй като, ако на потърпевшия не му е дошло до гуша, трудно би подал оплакване. Няма процедура, по която да скрием страната, свидетел може, но не и страната. Трябва да се видят с ответната страна, да се проведе дебат, защото може да има и подвеждане. За съжаление предразсъдъците са в основата на дискриминацията.
КЕМАЛ ЕЮБ
Роден в с. Суходол, общ. Главиница, обл. Силистра. На 52 години, женен, с две деца. Завършил СУ “Св. Климент Охридски”, производствен профил и право във Великотърновския университет. Най-дългият му стаж е в областта на работа с електронно-изчислителни машини, програмист, софтуерист. Бил е директор на новопостроено производствено Българо-американско дружество в Дуловска община. В продължение на три мандата е бил депутат в Народното събрание, като е участвал в различни комисии. От 13 април 2005 г. и понастоящем е председател на Комисията за защита от дискриминация. Владее руски, английски и турски.
