Етническата толерантност в България е чудото на Европа

Журналистически сървайвър представя България в Германия

ЛИЯНА ПАНДЕЛИЕВА

Позната или непозната е България сред старите страни членки на ЕС? Ако питате правителството, на запад от Югославия само да мернат буква на кирилица и вече питат за българско кисело мляко. Когато питате българите зад граница, те покрусено признават, че никой не само никой не ни знае, а и каквото знаят - не е добро. Проектът
"Политик фабрик" е немска младежка студентска агенция за политически комуникации. След присъединяването на предишната група нови страни членки на ЕС, студенти ги обикалят с влак и после пишат репортажи за впечатленията си.
На принципа "Око да види, ръка да пипне", немските граждани се доверяват на онова, което техните хора разказват и показват в кадри.
Когато и България се присъединява към Европа, един български студент в свободния университет в Берлин решава да бъде двигател на новото пътешествие за опознаване на непознатите членки - първо България и след това Румъния.
С вложените в пътуването комуникации, проектът се оказва уникален за света. Той е интерактивен, мултимедиен и всеки момент се предава в реално време, а информацията се опреснява се на всеки половин час.
18 младежи на възраст между 18 и 28 г, разделени в 6 отбора се впускат в опознаване на най-различни градове, селца и природни забележителности из страната. Те не знаят своите задания, докато не ги получат в последния момент. Репортажите си предават чрез най-модерните телефони-компютри, осигурени от немска телекомуникационна компания.Пътешествието се направлява от немската публика. Над сто хиляди зрители на интернет сайта на “Полит фабрик” избират всеки ден измежду две възможности - накъде да отпътува всеки отбор и какво да изпълни.
Пътуването през България не е почивка и екскурзия из непозната страна. Идеята е немските студенти да се преборят предразсъдъците на немските граждани и да представят България и Румъния с по-добър имидж.
Младите немци участват в интернет реалити шоу - нещо като европейски журналистически сървайвър.Подкрепата
Лично г-жа Ангела Меркел се застъпва за проекта и заявява, че ако младите хора на Европа не знаят как да се опознаят, разберат и харесат, то работата на политиците е осъдена на пълен провал.
Патрон на пътуването на Политик фабрик става лично външният министър на Германия Франк Валтер ЩайнмаерПредизвикателството
Младежите пристигат в България в може би най-горещите дни в историята ни. Техният бюджет е от части личен, друга част е осигурена от спонсори в Германия. Сумите са съобразени с нашата икономика и не позволяват луксове или внезапно спасение на положението, като бъде извикано такси.
Младежите трябва да намерят начин да говорят с непознатите хора, да разбират, да научават и после да разказват.
За най-привилегирован се счита отборът, в който един немски младеж знае мъничко български.
Агентът от България
Александър Михайлов учи в Германия четвърта година, специалност политически науки в свободния университет в Берлин. Негов прадядо е легендарният ездач и бивш шеф на БОК генерал Владимир Стойчев.
- Българската история е тясно свързана с конете и реших, че веднъж поради родовата памет, а втори път заради различното преживяване с животните, да изпратим единия отбор именно при конете. Нека поработят малко и научат нещо ново.
- Как започнахте приключението в България?
- Гостувахме на кмета на София Бойко Борисов. Той ни говори за опасностите, които крие комунизма в лицето на БСП. Когато участниците го попитаха "Според Вас БСП е комунистическа партия?", а той каза: "Твърдо да!"
На същата вечер бяхме приети и от немския посланик в София.
- Как се отразява пътуването в Германия?
- В сайта всеки ден имаме по няколко хиляди посетители. Впечатленията в Германия са силни, защото всеки ден получаваме обаждания от водещата преса. Телевизионният канал RTL заснемат отделни етапи от това пътуване и подготвят филм. ARD също пристига в България с ТВ екип и ще проследи един от екипите. Дойче веле е с нас непрекъснато и всеки ден тичат от един отбор на друг.
- Към какво бяха най-любопитни изследователите на България?
- Считаха, че имаме страшен проблеми с малцинствата и искаха да ги видят тези прочути и страшни български цигани. Интересуваха се и от религиозното разнообразие. Нека е ясно, че те не правят туристически репортаж, а предават информация. Тя е точно толкова субективна, колкото би била от страна на всеки, който се изправя пред неприятности или пък нещо много му харесва.
- Какво ги впечатли най-много до момента?
- Шашнало ги е, че хората в България нямат интерес към ЕС. Всеки бил на мнение, че живее със собствените проблеми, че ЕС е много далеч.
- Какви задания получи първи отбор, който дойде в Ихтиман?
- На публиката в Германия те най-много им допаднаха и категорично водят по вот.
В Дупница разнищваха българската литература и романа "Тютюн". Разпитваха хората за коя книга биха говорили, защо някой автор е важен за българската култура. И така, от разговор на разговор се спряха на "Тютюн" и Димитър Димов. В Благоевград се занимаваха с малцинства. После бяха в Банско. Не очакваха, че ще получат толкова голямо внимание от местните жители. Всички им се радваха, черпеха ги.
Ходиха и в Триград. Там останаха изумени. Триградското ждрело, Ягодинското, пещерите Дяволското гърло и Ягодинската пещера… Те онемяха, не знаеха на кой свят са.
Темата, която ги разтърси - сякаш бяха направили всемирно откритие - беше за българските мюсюлмани. Направиха невероятен репортаж, който в момента стои начело на страницата на проекта и печели точки като в цифромания.
В Триград дори ги водиха и на дискотека и им обясниха, че няма проблем мюсюлманин да се ожени за българска или обратното и живеят съвсем спокойно без фереджета и без екстремистки изпълнения. Те много се изненадаха, казаха, че това съжителство на религиите е нещо завидно, което нито в една страна от западния свят не съществува. Бяха с отворени усти и когато тръгвахме, ходеха на заден ход към автобусчето, сякаш за да не забравят нито миг от онова, което бяха изживели.
Участниците и тяхното приключение
Отбор 1 се състои от Волфганг Калер на 23, студент по икономика и логистика, Ана Янсен на 19 от Берлин и Тереза Крайзе на 20, приети за студентки по икономика.
Ана: Завинаги ще запомня селата и старите жени - толкова прекрасни, с добри и дълбоки очи. Изживяването беше невероятно, защото те излъчваха топлината на целия ви народ.
Добри хора видяхме навсякъде. Ние сме длъжни да говорим с тях, понякога спирахме всеки човек, докато намерим някой да ни разбира поне малко. Но се справихме.
Волфганг: Пещерите много ми харесаха. Изживяхме температурен шок, защото влязохме на 6 градуса вътре от 45 навън. Но красотата беше зашеметяваща. Но беше тъпо да стоим навън и да чакаме да се съберат 40 души, за да ни пуснат да влезем. И освен това нямаше нито един гид, който да говори английски. Влязохме в пещерата, но не научихме нищо за нея.
Тереза: Най-тежкия проблем е, че хората просто не говорят езици. Сега сме сред конете и си припомням, че в Широка лъка видяхме тъжни картини на запуснати и много зле гледани животни. Видяхме цигани, които се отнасяха изключително зле с конете, просто ги тероризираха.
Това, което най-силно ме впечатли е, че хората са невероятно дружелюбни и всъщност нямаше значение, че не говорим езиците. Достатъчно беше да покажем, че имаме нужда от помощ. Те ни придружаваха, за да се убедят, че сме отишли там, където трябва.
Подобни познавателни пътешествия звучат като празно занимание на българите. Бедата е, че още не проумяваме на какво обръщат внимание качествените работодатели по света. Всеки сблъсък с друга култура и преодолените препятствия в биографията на един кандидат за работа повдига реномето му и съответно цената. Само след няколко години опитът на организаторите в подобно мащабно международно пътешествие ще бъде огромен плюс не просто в намирането на работа, а в личния им избор да заработят на най-желаното място.
Напълно доброволната работа на участниците всъщност им носи умения в контактите с медии, политически институции, неправителствени организации - познание, което не преподава никой университет. Останалото е въпрос на предприемчивост. Който иска да работи ще продаде своите репортажи на вестниците и ще си върне вложените в пътуването пари. И ако външната страна на нещата е облечена под мотото за опознаване на непознатите народи, в кариерен план цената на всеки от пътешествениците вече се е вдигнала.

(в."Монитор",28 Юли 2007)