Ислямът е религия на толерантността
| Автор М. Фетхуллах Гюлен | |
| 07.10.2008 | |
|
Ислямът е религия на мира, сигурността и спокойствието. Тези принципи заемат толкова важно място в живота на мюсюлманина, че когато той започва да отслужва молитвата, прекъсва връзката си с този свят, всеотдайно и в покорство се обръща към своя Създател и застава пред него в смирение. Накрая вярващият приключва молитвата си, изричайки: „Мир вам!”, т.е. бъдете в сигурност, в мир и в спокойствие на стоящите от дясната и от лявата му страна, сякаш отново се завръща на земята. Така той отново се връща сред хората с пожелание за мир, сигурност, спокойствие и благоденствие. Отправянето на поздрав към хората с пожелание те да живеят в спокойствие и сигурност е сред най-добрите постъпки. Веднъж попитали Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Коя е най-благата постъпка?”, а той отговорил: „Да нахраниш другите и да поздравяваш хората, независимо дали ги познаваш или не.”[1] Обвиненията за джихад и тероризъм Колко е тъжно, че ислямът, който е основан върху тези идеи и принципи, днес се отъждествява с тероризма от страна на някои кръгове. Това е изключително голяма историческа грешка, защото, както вече споменахме, отъждествяването на една система, основана върху сигурността и доверието с тероризма, е израз на непознаване духа на исляма и неумение да се улови истинският му смисъл. Ислямът трябва да се търси не в действията и постъпките на някои жалки маргинални кръгове, които го представят в абсолютно погрешна светлина, а в автентичните му корени, в неговата история и в примерите на истинските вярващи, които го олицетворяват. Истината е, че в исляма няма грубост, жестокост и фанатизъм. Във всяко отношение тази религия е религия на толерантността, милосърдието и опрощението. Редица святи и блажени личности като достопочтения Джеляледдин Руми Мевляна, Юнус Емре, Ахмед Йесеви, Бедиуззаман Саид Нурси, които са въплътили в себе си любовта и толерантността в най-съвършена степен, показали тези страни на исляма, през целия си живот са проявявали толерантно отношение към другите и са се превърнали в еталон за истинска любов и толерантност. Темата за „джихада” в исляма се базира на условия като самоотбрана или отстраняване на пречките по пътя на прославяне Словото на Аллах. Може да се дадат редица примери от историята ни във връзка с това. Например нашият народ е водил епични сражения както при Чанаккале, така и на други фронтове. Вместо това, т.е. вместо да се води джихад, за да се защити целостта на държавата, нима е трябвало да кажем „Колко хубаво сторихте, че дойдохте, защото идвате да ни направите по-цивилизовани! Тогава сте добре дошли!” Това ли е трябвало да кажем? Има неизбежни моменти, в които войната, която е резултат от човешка дейност, е неизбежна. Но кораничните знамения, свързани с джихада, които са били низпослани във връзка с конкретни условия, погрешно се обобщават от някои хора и вместо да се разглеждат като второстепенни въпроси, се извеждат на преден план като съществени теми. Подобни хора, които не са успели да вникнат в истинския дух и същността на исляма и не са изградили адекватна преценка за основните положения в религията, стават причина за погрешното разбиране, че ислямът насажда в сърцата чувство на ненавист и омраза. А всъщност сърцето на истински вярващия е изпълнено с любов и обич към всичко сътворено. Колко прекрасно е изразил това поетът в следните стихове: Мухаммед се роди от Любовта, В същността на битието стои любовта Гордостта на човечеството Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е олицетворение на любовта. Впрочем едно от имената му е Хабибуллах (Любимеца на Аллах). На арабски думата хабиб означава любящ, а думата махбуб – обичан, възлюбен, което в горното словосъчетание означава човек, който обича Аллах и е обичан от Него. Духовните мъдреци на тасаввуфа като имам Раббани, Мевляна Халид, шах Велиюллах Дехлеви са изтъкнали, че висшето стъпало в духовното израстване е любовта. Аллах, да е славно името Му, е сътворил Вселената, защото я обича, а ислямът сякаш е изтъкал дантелата на тази любов. По думите на един велик мислител, любовта стои в основата на битието и е първопричината за съществуването му. Разбира се, въпреки всичко това е невъзможно да отречем, че в исляма съществуват и принципи за внушаване на респект. Само че някои показват тези второстепенни по важност положения, които остават в сянката на основните теми, като въпроси от първостепенна значимост и допускат сериозна грешка. Веднъж мой познат, който разсъждаваше по този начин и изпитваше подобни чувства, ми рече: „Вие се срещате с всички без никакво ограничение, което понижава напрежението сред нас. Ала да ненавиждаш в името на Аллах е един от принципите на исляма. Следователно някои хора трябва да са ненавиждани в името на Аллах.” Всъщност това мислене се дължи на погрешното тълкуване на принципа „Да ненавиждаш в името на Аллах”. Защото според исляма всичко сътворено се обича съгласно принципа „Да обичаш в името на Аллах”. „Да ненавиждаш в името на Аллах” не важи за хората, а за чувствата, мислите и качествата на човека. Следователно обект на ненавист не е човекът сам по себе си, а неморалното поведение, неверието и съдружаването на Аллах с други божества. Всевишния е сътворил хората като „почтени” (Коран, 17: 70) и всеки може да се облагодетелства от тази почтеност. Веднъж край Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, минало траурно шествие, а починалият бил юдей, но въпреки това Пророка се изправил на крака от уважение към човека и когато му напомнили, че мъртвецът е юдей, той отвърнал: „Но е човек.”[2] Така Божият избраник изтъкнал колко високо ислямът цени човека. Да, уважението на Пратеника на Аллах към хората било на такова равнище. Следователно причините, поради които някои мюсюлмани и мюсюлмански организации участват в терористични действия в различни места по света, без да разбират правилно религията, не трябва да се търсят в исляма, а в самите тях, в грешните им тълкувания и в други фактори и предпоставки. Защото ислямът не подкрепя тероризма и е невъзможно човек, който добре познава религията, да стане терорист. В тази последователност, ако изключим някои периоди от време и определени личности, бихме могли да кажем, че турците са тълкували исляма, и по-точно положенията, които допускат тълкувания, в напълно положителна светлина. Ако ние успеем да разпространим по целия свят разбиранията за исляма на хората на любовта като Ниязи Мъсри, Юнус Емре и Мевляна, и да предадем посланията им за обич, любов и толерантност на жадните за тези ценности души, хора от всички краища на земята ще се втурнат към нашите обятия, олицетворяващи любовта, мира и толерантността. Ислямската толерантност Толерантността на исляма е толкова безкрайна, че вестителят на религията, нашият Пророк, мир нему, е забранил изричането на думи, които биха наранили сърцата на хората. Например Ебу Джехил умрял, без да приеме исляма, въпреки мъчителните и тежки усилия, положени от страна на Гордостта на човечеството. Впрочем значението на името Ебу Джехил е „Баща на невежеството”. И този груб и невеж мъж прекарал целия си живот като враг на нашия Пророк, мир нему, и поведението му се запечатало трайно в подсъзнанието на мюсюлманите. Но въпреки това веднъж, известно време след завземането на Мека, в общността на великите сподвижници, Аллах да е доволен от тях, сред които и синът на Ебу Джехил Икриме, Аллах да е доволен от него, който приел исляма, били изречени думи против Ебу Джехил. Тогава Пратеника на Аллах, мир нему, който въплъщавал в себе си любовта и толерантността, рекъл: „Не наранявайте сърцата на хората, порицавайки бащите им и говорейки ненужни неща за тях.”[3] Друго изказване на Пророка, свързано с темата, гласи: „Ругаенето на родителите е от големите грехове.” Сподвижниците попитали: „Пратенико на Аллах, нима човек може да ругае родителите си?” А Пророка отвърнал: „Да, ако някой човек наругае бащата на друг и той отвърне със същите ругатни, така също, ако някой наругае майката на другиго и той отвърне на ругатнята с ругатня, вие ставате причина родителите ви да бъдат наругани и следователно ги ругаете.”[4] След като Пророкът на милосърдието, мир нему, бил толкова чувствителен на тази тема и уважавал човека, днес хората, които все още демонстрират грубо поведение, опирайки се на религията, със сигурност не са разбрали пророка на тази религия. Защото нито в исляма, нито в украсения с любов и толерантност свят на вестителя на тази религия, Гордостта на човечеството, мир нему, има място за омраза и ненавист. Четейки Корана, разбираме, че основно място в него заемат прошката и толерантността. В знамение, в което се изброяват добрите качества на благочестивите хора, се казва: „...които раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, - Аллах обича благодетелните...” (Коран, 3: 134).[5] Може да поясним темата така: изпадате в ситуация, която ви изкарва от равновесие и силно ви разгневява. Да речем, че са ви наругали и нагрубили. Ако сте способни, дръжте се така, както казва Юнус Емре в едно свое стихотворение: „Бъди безмълвен към ругаещия, не вдигай ръка срещу удрящия и не изпитвай омраза”. В ситуация, в която нервите са опънати докрай, Свещеният Коран описва как трябва да се държат хората с висок морал. В онази част на знамението, свързана с темата ни, сякаш се казва: „Те са толкова благодетелни личности, че дори и в най-яростни моменти преглъщат гнева си като трън и затварят очите си пред грешките на хората.” Думите, споменати в Корана, също са дълбоко смислени. Защото на арабски кезим означава преглъщам, а казим значи човек, който преглъща гнева си. В друго коранично знамение, в което също се изброяват положителните качества на вярващите, Всевишния Аллах повелява: „И които не свидетелстват с измама, и ако минат край празнословие, отминават достойно...” (Коран, 25: 72). Изследвайки живота на Пратеника на Аллах, мир нему, виждаме, че той е приложил на практика всички повели на Корана. Например когато при Пророка дошъл сподвижник и рекъл: „Аз извърших прелюбодейство, приложи спрямо мен наказанието и ме пречисти”, той отвърнал: „Върви и се покай за греха си, няма грях, който Аллах да не опрости.”[6] В друг случай пак един от сподвижниците дошъл при Пратеника на Аллах, мир нему, и се жалвал, че някой е откраднал стоката му. Но тъкмо когато щели да накажат крадеца, ищецът оттеглил жалбата си с думите: „Аз се отказвам от иска си и прощавам на този човек.” Тогава нашият Пророк рекъл: „Защо не му прости още в началото, а донесе проблема в съда.” Когато всички тези положения бъдат подробно проучени от автентични извори, ще се види, че е чужд на исляма стилът на онези, които днес се отнасят с омраза и ненавист към останалите, чувстват враждебност към всички – мюсюлмани, християни и евреи, освен мислещите като тях и очернят всички хора, наричайки ги неверници. Защото, както вече стана дума, ислямът е религия на толерантността и любовта, а мюсюлманинът е далеч от всякакъв вид терор самоотвержен представител на обичта и любовта, който е заличил омразата и ненавистта в сърцето си. [1] Ebu Davud, Edeb, 142. |
В речника се посочва, че думата ислям произлиза от корена слм, който означава мир, спокойствие и сигурност, а смисълът на глаголната му форма е покорявам се.