12. 11. 2008
Днес се открива третата поредна конференция „Диалог на религиите” в седалището на ООН в Ню Йорк. Тя е организирана по инициатива на саудитския крал Абдула бен Абделазиз, под чиято егида тази година се проведоха на същата тема предходните два форума в Мека и Мадрид. Очаква се да присъстват 10 държавни и 7 правителствени ръководители. Според предварителната информация, ще бъде учреден комитет, който да следи за изпълнението на препоръките и решенията, гласувани в заседателната зала. Неговото седалище ще бъде в Женева или Виена. Предвижда се още създаването и на друг комитет под егидата на ООН, чиято основна функция ще бъде да връчва награда за принос към световния диалог за мир. Освен това високопоставените гости ще приемат „Нюйоркска декларация”, която ще потвърди принципите, утвърдени от конференцията в Мадрид. Дипломатически източници от ООН посочват, че на практика ще бъдат легитимирани идеите на саудитския крал за „култура на диалога между религиите и цивилизациите в световен мащаб”.
Експертите твърдят, че настоящият форум няма да бъде второ копие на конференцията в Мадрид. Той представлява качествено нов външнополитически акт на саудитската дипломация. Сърцевината на заложената от крал Абдула бен Абделазиз идея е да се постави акцент върху жизнеността на ислямската религия и категоричното й разграничаване от всякакви асоциации с насилието и тероризма. Очаква се в неговата реч да бъдат засегнати именно подобни акценти. Освен това „пазителят на двете светини”, каквато е официалната титла на саудитския монарх, желае да покаже на света, че ислямският свят инициира диалога между религиите и културите, а представителите на другите религии ще имат честта единствено се присъединят към него.
Все пак голямата интрига на започващата инициатива е дали в залата на двудневното мероприятие или в кулоарите ще бъдат осъществени контакти между арабските участници и представителите на Израел – президента Шимон Перес и външния министър Ципи Ливни. Очаква се последните двама да се присъединят към конференцията. В тази връзка пресаташето на саудитското външно министерство детайлно поясни, че крал Абдула няма намерение да организира специални срещи с представителите на еврейската държава. Той просто щял „да седи в една зала заедно с тях”. От своя страна генералният секратар на ООН Бан Ки-мун изразява своето задоволство, че подобни действия се случват за пръв път. Според него събирането на саудитския и израелския държавен глава в една зала е „важно, позитивно и окуражаващо.” Така се създавал „нов подходящ климат за диалог между религиите”. На журналистически въпрос дали двамата лидери ще бъдат поставени един до друг на официалната вечеря, дадена от Мун, последният отговаря дипломатично, че все пак няма намерение да разкрива детайли от протокола.
Ливанският президент Мишел Сюлейман също ще присъства на срещата. Той обяви предварително, че ще предложи на другите участници Бейрут да стане седалище на световен център на диалог между религиите и цивилизациите. В същото време генералният секретар на ливанското радикално движение „Хизбула” шейх Хасан Насрала призова ислямските участници и най-вече Саудитска Арабия, Сирия и Иран „да попречат на убийците-расисти (представителите на Израел – бел.авт.) да присъстват на конференцията”. Освен това прави впечатление, че Главният мюфтия на Саудитска Арабия и редица влиятелни религиозни дейци от страната са отказали да придружат крал Абдула. Те са заявили пред медиите, че възприемат инициативата като част от държавните връзки „от общ характер”. Това означава, че клирът на тази водеща в ислямския свят държава открито определя въпросната инициатива като действие на саудитския външнополитически механизъм, която няма пряко отношение към религията.
Не е ясно дали и на какво равнище ще вземе участие във важното мероприятие българската държава. Прави впечатление, че представителите на висшите ешелони на българската външна политика не отдават голямо значение на подобен тип дипломация. Очевидно за тях религията не представлява структурна подсистема на международните отношения. Още повече, че България може да представи с успех нашия уникален „български етнически модел”, който е умалена националена парадигма на диалога между религиите. Последните „разсъждения” по тази проблематика в медийното пространство показват единствено, че за съжаление от него се търсят евтини дивиденти във вътрешнополитически план, а не се правят усилия за създаването на положителен имидж на страната ни в световен мащаб.
Република България е една от малкото страни-членки в Европейския съюз (заедно със Словакия и трите прибалтийски републики), която няма свое дипломатическо представителство в Саудитска Арабия. Въпреки посещението на министър Ивайло Калфин в Риад през април миналата година и взетото, малко по-късно, официално решение в това отношение, все още правителството не е направило нищо конкретно по този въпрос.
