Етническият мир в България през 2008-а – безспорен факт, с който само политиците се заиграват
Според някои анализатори не действията на политиците, а взаимната търпимост и толерантност на хората са основната причина в страната ни да няма етнически проблеми.
Снимка: dnevnik.bg
Етническият мир и евентуални заплахи за неговата стабилност е една от най-обсъжданите теми напоследък в българското обществено пространство. Конкретен повод за това бе смъртта на Ахмед Емин, началник на кабинета на лидера на ДПС Ахмед Доган. Въпреки че прокуратурата излезе със заключение, че става въпрос за самоубийство, в обществото продължи да витае съмнението, че това е истинската причина за трагичната смърт на Ахмед Емин. Градусът на емоциите нарасна още повече след като в медиите бе пусната информацията за негово предсмъртно писмо, което обаче е следствена тайна и разследващите органи не дадоха гласност за какво точно става дума. Заговори се и че всъщност става въпрос за удар срещу лидера Ахмед Доган и ДПС. Съществува ли в действителност заплаха за българския етнически мир и кой има интерес от подобно нещо? “Интерес имат онези партии, които продължават да паразитират върху страха на мнозинството от малцинството”, твърди анализаторът Антоний Гълъбов. Според него българският национален интерес е далеч отвъд подобен тип политическо оцеляване.
“Така че за съжаление – посочва той – трябва да кажем, че България не напредна през последните няколко години нито по отношение на интеграционните процеси на ромите, нито по отношение на пълноценната изява и творческите възможности на турската общност. В това отношение се намираме на равнище, което изглежда, че позволява подобно политическо заиграване.”
Съществува ли напрежение между българи и турци в регионите със смесено население?
“Доколкото съществува подобно напрежение, то винаги е свързано с властта – казва Антоний Гълъбов. – Собствените ми изследвания показват, че във всички останали отношения няма напрежение между етнокултурните общности в България. Там, където хората са убедени, че ДПС неправомерно разполага с власт, там обикновено отношението към ДПС е негативно, но това няма нищо общо с българските турци. Ако искаме да преодолеем този проблем, трябва най-после да разберем, че отношенията между българските граждани от различна етническа, религиозна, езикова или културна принадлежност нямат и не мога да имат нищо общо с отношението към една или друга политическа партия. ДПС е мандатоносител на това правителство. Тази политическа партия трябва да носи отговорност за дейността на правителството и за собствената си дейност и това отново казвам, няма абсолютно нищо общо с отношението към българските турци или към мюсюлманите в България.”
Колежката ни Билгян Мехмед от редакция “Предавания на турски език” на Радио България също споделя, че не е забелязала напрежение между българи и турци в родния й град Кърджали.
“Проблемите са общи, на битова основа – обяснява тя. – Българи, турци и цигани много добре се разбират. Хората имат едни и същи проблеми, вълнуват ги едни и неща, но не съм забелязала между тях да съществува някакво напрежение. Моите съседи, например, са българи и винаги на Великден ни носят яйца, козунаци, а ние пък по време на Байрам им носим баклава и мекици. Празнуваме заедно, задружни сме и когато нещо трябва да се направи.”
Неведнъж през годините политици от различни формации се опитваха да трупат активи именно на базата на т.нар. български етнически модел, благодарение на който страната ни се превърна в гарант за стабилност на Балканите. ДПС също изтъква заслугите си за етническия мир. Според някои анализатори обаче взаимната търпимост и толерантност на хората са основната причина в страната ни да няма етнически проблеми.
“В началото на демократичните процеси ДПС беше естествена част от антикомунистическата формация, която се опитваше да промени системата – обяснява Антоний Гълъбов. – След приемането на Конституцията на Република България постепенно предметът на съществуване на едно самостоятелно политическо движение, което се бори за правата и свободите на турците и мюсюлманите в България, беше изчерпан, тъй като Конституцията гарантира всички тези права.”
Румяна Цветкова
